Фондът за възстановяване - част от бюджета на ЕС

Епидемията от коронавируса поставя тежки изпитания за ЕС не само заради загубените човешки животи, но и от гледна точка на икономическите щети. Преди разисквания в Парламента за промени в дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г., председателят на комисията по бюджети Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) изрази очаквания за “бавно и постепенно" възстановяване и определи прогнозите за спад от 7,5% на брутния вътрешен продукт като "умерени".

Коронавирусът и бюджетът на ЕС

В интервю за страницата на Парламента във Facebook белгийският депутат подчерта, че за момента все още е трудно да се каже как ще се развият нещата: “Дори във военно време икономическият живот не е спирал така внезапно. Има толкова много неясноти: ще се повтори ли кризата? Ще има ли втори тур ограничителни мерки? Какви ще бъдат настроенията на инвеститорите и потребителите?".

От самото начало ЕС мобилизира всички налични ресурси, за да помогне на страните членки да укрепят системите си на здравеопазване и да намалят социално-икономическите последици от пандемията. Що се отнася до непосредственото бъдеще, Парламентът настоява за мащабен пакет от мерки за възстановяване след отминаването на кризата.

Ван Овертфелд заяви, че този пакет трябва да бъде част от следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който се подготвя в момента: "Фондът за възстановяване следва да бъде значителен, но и да бъде част от следващата многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г., а не нещо отделно".

Нужда от план Б

Настоящият дългосрочен бюджет приключва в края на декември и затова председателят на бюджетната комисия настоява, че ЕС трябва да се подготви за опасността от забавяне на следващата финансова рамка: “Когато навлезем в юни, времето за одобрение на бюджета и прилагането му на практика става малко, а спирането на текущите програми на ЕС ще бъде много лошо за гражданите и за репутацията на ЕС.”

Ван Овертфелд призова другите институции да не пренебрегват позицията и ролята на Парламента: “Съгласието на Парламента трябва да бъде получено и това съвсем не е толкова сигурно, колкото беше с приключващата финансова рамка, така че Комисията и Съветът следва да отчетат към какво се стреми Парламентът. Парламентът е загрижен за интересите на гражданите и иска финансовата рамка и фондът за възстановяване да бъдат възможно най-добрият отговор на тежката криза, която наблюдаваме и която ще има последици за много години напред".

Солидарност и отговорност

По повод на сравнения на мерките, нужни за възстановяване от кризата, със следвоенния план Маршал, Ван Овертфелд каза: “Към този момент, предвид на това, което е направено от Европа, и особено ако се добави фонд за възстановяване в размер от около 1 трилион евро, ние ще правим повече, отколкото плана Маршал".

Очаква се скоро Комисията да направи конкретни предложения за фонда за възстановяване, но вече има сериозни дискусии относно това дали помощта от ЕС трябва да бъде под формата на заеми или субсидии. Председателят на бюджетната комисия призовава за намирането на компромис: “Със сигурност трябва да има солидарност към най-тежко засегнатите страни, но трябва да има и отговорност. Пръскането на пари никога не е решение. Голямото предизвикателство е да се намери верният баланс".

Към по-"зелена" икономика

Разискванията за пакет от мерки за стимулиране на икономиката идват в момент, в който се засилват призивите за инвестиции за опазване на климата. Парламентът настоява, че климатичната политика трябва да бъде в основата на възстановяването. Според г-н Ван Овертфелд планът на Комисията за Зелен Пакт е “начало”, но за него предложенията са “непълни и опасно необезпечени със средства”.

Той също така посочи, че политиките за земеделие и развитие на регионите, които получават около две трети от бюджета на ЕС, имат значителен потенциал за допринесат за една по-"зелена" икономика. В същото време г-н Овертфелд подчерта нуждата от засилване на устойчивостта на икономиката на шокове като COVID-19: “В крайна сметка е важно какво може да се постигне за увеличаване на благосъстоянието на гражданите на ЕС. Това е единственият важен въпрос".

--------------------

Парламентът гласува тази седмица резолюция относно следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Депутатите настояват за запазване на ролята на Парламента за осигуряване на контрол и отчетност. „Навлезeм ли в юни месец, времето ще бъде недостатъчно, за да бъде гласувана МФР и да влезе в сила навреме. Прекъсването на настоящите европейски програми би било много лошо за гражданите в момента, както и за репутацията и политическата координираност на ЕС. “, отбелязват евродепутатите.

Законодателна резолюция с 616 гласа „за“, 29 „против“ и 46 „въздържал се“, която призовава Европейската комисия да представи предложение за план за действие в извънредни ситуации, отнасящ се до многогодишната финансова рамка (МФР), до 15 юни 2020 г.

Въпреки че настоящите бюджетни тавани ще бъдат автоматично удължени, ако не бъде въведена нова МФР през следващата година, в края на 2020 г. много програми ще изтекат, като например програми за сближаване или изследвания. Целта е да се осигури непрекъснато финансиране за бенефициерите по програмите на ЕС, независимо дали са граждани, региони, градове, земеделски производители, университети или предприятия, както и да се изключи всякакъв риск от прекратяване или удължаване на текущата МФР и програми по неконтролируем начин.

Приет бе и призив към ЕК да подготви резервен план за бюджет на ЕС, в случай че се забави одобряването на дългосрочния бюджет. Целта би била да се предпазят от щети земеделски стопани, компании и организации, които разчитат на европейско финансиране.