СУ проучи нагласите спрямо COVID-19

Изследване на екип към Философския факултет на Софийския университет за последствията от извънредното положение върху психиката показва, че у нас младите хора до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника.

Това съобщава БТА, като цитира данни от изследването (http://phls.uni-sofia.bg/article/3016), проведено в периода 18-22 март през онлайн социалните мрежи сред 1504 участници, между и пет и десет дни след обявяването на извънредното положение в България,.

Данните показват, че младежите са и най-гневни, а търсенето на емоционална подкрепа е най-ниско в тази възрастова група.

Най-често използваният източник на информация са официалните изявления на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - 72,9 на сто от анкетираните отговарят така. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 процента, а на трето - научни издания и публикации - 51,5 на сто.

Мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често иронията и чувството на хумор. Жените преживяват по-силно емоции като страх и тревога и акцентират върху споделянето и търсенето на емоционална подкрепа в онлайн общуването.

Според данните хората над 49 години са с най-високи нива на възприет контрол и най-ниска степен на възприемана заплаха от ситуацията. В същото време те са и тези, които най-много търсят подкрепа онлайн.

Хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната ситуация.

Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително и имат усещането за по-голям личен контрол.

Най-често споделяните очаквания за последствията от ситуацията са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб -73,2%, последици в политически и управленски аспект - 71,5%, но и да се променят ценностите на хората - 68,3%, хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето си - по 65,8% и да настъпят сериозни промени в човешките взаимоотношения - 62,8%.

Като общ извод психолозите изтъкват, че независимо от извънредния характер на ситуацията, участвалите в изследването не я преживяват като силно стресираща.

Екипът, провел изследването включва проф. Соня Карабельова, д-р Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, експериментална, развитийна и здравна психология" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски.

„Обявяването на извънредното положение в България като че ли засегна в най-голяма степен стереотипите на поведение и качеството на живот на по-младите и активни членове на обществото“, коментираха за БТА от екипа на проф. Карабельова.

„Сегашната ситуация изведнъж блокира установения стандарт и изпреварващо изправи младите хора пред невъзможността да бъдат активни, да постигат непосредствено удовлетворение на желанията и потребностите си, което неминуемо провокира недоволство, гняв, разочарование“, смятат от екипа.

„По-възрастното поколение, макар също да не е подготвено  за това развитие, все пак има опит от справянето с предишни кризи, има и повече критичност в осмислянето на събитията и борбеност за преодоляване на трудностите“.

С развитието на ситуацията със сигурност ще има динамика в преживяванията и на двете групи, прогнозират от екипа на проф. Карабельова.

Адаптацията към различни условия изисква време и рязко наложените мерки, дори разумни и обосновани, се свързват с реакции на стрес и известен период на приспособяване към нетипичната ситуация, отбелязват от екипа и допълват, че за такъв ранен етап на оценка и реакция към кризисното събитие са типични по-скоро реакциите на отричане и шок, при които човек обикновено се опитва да отрече възможните загуби.

Психолозите обясняват, че според една от основните теории за адаптацията към стреса, хората реагират на застрашаващи ги събития чрез продължителен процес на приспособяване, който включва разрешаването на три проблема.

• На първо място всеки трябва да си отговори какъв е смисълът на събитието и какви ще са последиците за неговия живот. Позитивното приспособяване към кризисното събитие изисква усилия за овладяване на ситуацията, контрол върху начина на прекарване на времето, доверие в способностите за решаване на личните проблеми, полагане на усилия за справяне с важните промени, които настъпват в живота, успешно решаване на дребните проблеми и грижи в ежедневието - т.нар. възприет контрол, разясняват от екипа на проф. Соня Карабельова.
• Към това се добавя и опитът да се научим да се справяме по-ефективно, черпейки опит от другите.
• На следващо място, всеки се опитва да извлече определени ползи от събитието, отново в опит да мобилизира всички свои ресурси за справяне.

Успешното разрешаване на тези проблеми зависи от способността на човек да формира и поддържа набор от илюзии, като тези илюзии не са задължително противоположни на известните факти, а по-скоро представляват начин на възприемане на фактите в определена по-позитивна светлина.

Позитивните илюзии се асоциират с щастие и удовлетворение, способността на хората да се грижат за другите и способността за творческа и продуктивна работа. Илюзиите могат да създадат самоизпълняващо се пророчество, което служи за окуражаване и за влагане на повече усилия, когато човек попадне в ситуации, които от обективна гледна точка, имат слаба вероятност за успешен изход, коментират от екипа на проф. Карабельова.

От тази гледна точка перспективата, която е очертана в изследването за промяна в ценностно отношение, загриженост за здравето и качеството на живот, до голяма степен отразява търсенето на смисъла на страданието, претворяването му в нещо градивно и мобилизация на усилията за справяне и продължаване напред, въпреки обективните трудности, тълкуват от екипа резултатите от проучването.

В тази посока е и основният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в ситуации на криза хуманността и съпричастността излизат на преден план.

Необходимостта от промяна в ценностите на хората, от сериозни промени във взаимоотношенията, от обръщане на по-голямо внимание на здравето, начина на живот и опазването на околната среда, започват да се осъзнават в по-голяма степен. Това е важно от гледна точка на бъдещите действия на хората не само у нас, но и в глобален мащаб, защото се отнася за цялото човечество, отбелязват психолозите.