Странджански чай & Чипровски кори

Странджа - тази, сякаш мистична, планина пази много история, но и много уникални за нашата страна богатства - сред които е и Странджанският чай! Това пише в профила си във Фейсбук евродепутатът Момчил Неков.

Чаят се произвежда чрез изсушаване на добре разцъфнали съцветия от вида Sideritis syriaca. Растението се култивира в югоизточната планинска част на община Средец, почти цялата територия на община Малко Търново и отделни райони на общините Царево, Приморско и Созопол, там където разположението и типът на почвите в избраните терени са годни за култивиране на растението. Тъй като видът е рядък (включен е в Червена книга на Република България, т. 1, 2015), за производството на чая се използват само растения от култура, отглеждани съобразно специално разработена за целта технология.. Разсадът за тях обаче е приготвен от семена от естествените находища на вида в Странджа.

Странджанският чай расте на големи туфи. Листата му са бледозелени, с фино сиво до бяло овласиняване и цветни стъбла с по 5 до 20 цветни прешлени с по 6 жълти цветчета във всеки от тях. Съцветията са класовидни, с разстояние между възлите в съцветието около 2 см. Дължината на цветните стъбла е от 5 до 25 см.

Цветните стръкове и листа, които се сушат върху дървени скари в специална слънчева сушилня, са без остатъчна влага и при това оптимално еластични, запазващи целостта си при опаковането. Този метод на сушене гарантира впоследствие максимално извличане и оползотворяване на биологично активните вещества при запарване в гореща вода или приготвянето на спиртен извлек. Съответните разтвори имат червен до жълтозелен цвят, с мек и приятен, ненатрапчив букет от аромати. Запарката е леко сладникава, с приятен вкус.

Растенията от странджански чай са богати на етерични масла и терпеноиди, танини, гликозиди, феноли и флавоноиди, иридоиди, антиоксиданти; микроелементи – желязо, мед, цинк, кобалт, селен и макроелементи – калций, магнезий, калий, натрий.

Съдържанието на биологично активни вещества в растението е свързано, както с биологичните характеристики на на еко-типатака и с благотворното съчетание на най-висока слънчева радиация с топлата влажност на морските бризове, характерно за Странджа. Изборът на подходящо място за отглеждане и правилните грижи на стопаните да се култивира растението в естествения му ареал, но в култивирани условия съобразно специфичните изисквания на вида, гарантират, от една страна, запазване на неговите свойства и от друга, създаването на добри практики сред тукашните хора за разумно оползотворяване на местните ресурси от вида, без да се нарушават неговите популации.

Странджанският чай е близък родственик на мурсалския чай (Sideritis scardica), чиито естествени находища обаче са в Родопите, Пирин и Славянка. Двата вида се различават по състава на биологично активните вещества, които се синтезират в тях.

Известността на билката се дължи най-вече на лечебните му свойства – антивирусното и антибактериално действие, укрепващо имунната система; които са в най-големи количества в границите на естествено разпространение на растението. „Тайнственият аромат“ и „билката, дарила ме със здраве“ най-често са в основата на исканията на редица българи далеч зад граница да употребяват чая и да приветстват неговото култивиране в естествените условия на Странджа планина.

Странджанският чай беше идентифициран по време на кампанията „Да защитим българския вкус“, която евродепутатът реализира в партньорство със Slow Food в България.

По-рано Момчил Неков и Slow Food акцентираха на Чипровските кори от град Чипровци, област Монтана.

Чипровските кори (Чипровски обге) са популярни в цяла Северозападна България, но се произвеждат основно в гр. Чипровци, откъдето носят и името си. Община Чипровци е разположена в планински район, в полите на Западна Стара планина почти на границата със Сърбия. Релефът на общината е високо- и средно-планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западен Предбалкан.

Корите се правят от пшеничено брашно, вода, сол, оцет. За да се гарантира качеството на корите, е необходимо разточването им да става на ръка. Специфичният вкус на тези кори се дължи на факта, че след разточване се изсушават и леко се опърлят. След като изстинат, добре се пакетират в картонени кутии, които благоприятстват тяхното успешно съхранение.

Този тип кори е характерен за цяла Северозападна България. Традиционно жените в семейството разточвали големи количества кори, които съхранявали продължително време и при необходимост ги използвали за направата на баници с различен пълнеж. Характерното за този полупланински край е използването на листата на различни растения, които се смесвали с яйцата и сиренето, например коприва, лобода.

Днес в Чипровци има 5 фирми, които произвеждат Чипровски кори. Те реализират продукцията си из цялата страна. Радват се и на специален интерес от страна на ресторантите, в чиято концепция е представянето на български традиционни храни.

В резултат на изпълнение на проект финансиран с европейски средства чрез Програмата за развитие на селските райони (2007-2013г.) една от фирмите, произвеждащи Чипровски кори, създава демонстрационна работилница. В обособения кът са създадени условия за представяне направата на традиционните печени кори за баница, наречени „обгье”. Така туристите и гостите на град Чипровци и района могат да се запознаят с процеса на тяхното производство, сами да участват в него и дори да дегустират готовия продукт. По този начин те имат възможност да се докоснат до традиционния местен занаят и да опитат местната кухня.

През последните години Чипровските кори се радват и на особено внимание от участниците в културния фестивал, организиран в с. Бела Речка. В рамките на специално организирани работилници гостите на фестивала заедно с местните жени научават майсторлъка за чипровските кори.

Като част от българското кулинарно наследство, Чипровските кори са включени в Съкровищницата на вкусове на Slow Food.

Снимки: Фейсбук