АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Ако трябва да сравняваме предкризисната 2019 година, когато износът на сектора е бил близо 5 милиарда лева, за миналата година той се очаква да е под 3 милиарда лева, което показва спад от почти 40 процента.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Китай възлизат на 301,7 милиарда юана (около 41,66 млрд. долара) през периода януари - март, съобщи министерството на търговията, като добави, че инвестициите са нараснала с 41,7% спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.
Според данните на БНБ за периода януари–февруари 2024 г. преките чужди инвестиции в страната възлизат на 260 млн. евро, което е спад от 65,6% спрямо същия период на миналата година.
Икономиката на Израел нарасна през 2023 г. с 2%, но след експанзия с 6,5% през 2022 г., като преди началото на военния конфликт в Ивицата Газа израелската икономика бележеше годишен растеж от 3,5 на сто.
Това означава, че на 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) отново ще трябва да се произнесе за цената на електроенергията по регулирани цени. Депутатите приеха на първо четене три законопроекта за отлагане на либерализацията – на БСП, на ИТН и общ на ГЕРБ и ДПС.
Най-сериозен спад при обема на промишленото производство в страните от ЕС през февруари 2024 г., за които са публикувани данни, е регистриран на годишна основа в Ирландия (-36 на сто), Белгия (-12,7 на сто) и България (-8,4 на сто).
През януари 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 17.0% спрямо същия месец на 2023 г. и е в размер на 4 094.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират 60.8% от износа за държавите - членки на ЕС.
Основната инфлация в Германия, която изключва нестабилните цени на хранителните стоки и енергията, е била 3,3 на сто през март, което е спад от 3,4 на сто през февруари.
През периода януари - февруари 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 12 808.8 млн. лв., през февруари 2024 г. общият износ на стоки възлиза на 6 567.3 млн. лв. и намалява със 7.5% спрямо същия месец на предходната година.
Производителите на маслини обвиняват климатичните промени. Меките зими, изключително високите температури по време на цъфтежа и твърде оскъдното количество дъжд след това, затрудняват дърветата да дадат плод.