Руският печат за Бургас-Александруполис

Петролопроводът Бургас-Александруполис няма да бъде построен. След няколко години размишления и спорове българските власти все пак решиха да се оттеглят от проекта, като платят 6,7 млн. евро обезщетение на другите акционери - руски и гръцки Компании. Това посочва в своя публикация руският в. "Комерсант". През четирите години от подписването на споразумението за тръбопровода България явно протакаше започването на строежа, твърди всекидневникът. Според цитиран в него източник, близък до руските акционери, те няма да склонят за излизане на България от проекта; ако пък българските власти го сторят без тяхно разрешение, "ще трябва да платят колосални многомилионни обезщетения, включително за подронване на реномето". Решението на София е "политическо и в угода на Запада", смята той. "Естествено ще разгледаме възможността да сезираме международни съдилища", добавя друг събеседник на "Комерсант". Източниците на вестника не изключват Русия да активизира преговорите с Турция за изграждане на алтернативен петролопровод Самсун-Джейхан. До момента обаче евентуалните руски акционери "Транснефт" и "Роснефт" заявяваха, че този проект не е рентабилен, тъй като Турция настоявала за твърде високи тарифи за пренос на горивото, напомня изданието. Решението на България е по-скоро политическо, заявява руски експерт пред "Комерсант". Според него обаче българските власти може би имат и опасения, свързани с евентуално участие на руски компании в тръбопровода Самсун-Джейхан, тъй като петролът няма да стигне и за двата проекта. София все още не се е отказала от друг голям руско-български енергиен проект - изграждането на АЕЦ "Белене". През цялата 2011 г. обаче България протакаше подписването на договори по този проект и още не е взето окончателно решение да бъде осъществен, добавя "Комерсант". Предвижда се процедурата по излизане на България от Бургас-Александруполис да бъде обсъдена от наблюдателния съвет по проекта, който ще заседава на 14 декември в Амстердам, посочи говорителят на "Транснефт" Игор Демин, цитиран във "Ведомости". Там ще се решава според него и съдбата на самия тръбопровод. Текущите задължения на България са в размер на 6,2 млн. евро; досега София признаваше този дълг и уверяваше, че ще го изплати, отбеляза Демин, чиято компания участва в проекта от страна на Русия. Запитана от "Ведомости", пресслужбата на българското правителство не даде отговор, посочва вестникът. Българският отказ няма да предизвика катастрофа: де факто проектът отдавна е мъртъв, а резервни варианти има много, коментира негов източник, близък до "Транснефт". По-рано вицепрезидентът на "Транснефт" Михаил Барков споменаваше за близо 15 алтернативни проекта, заобикалящи Босфор и Дарданелите. Руската компания може да участва например в Транстракийския петролоповод между черноморското и средиземноморското крайбрежие на Турция, чийто маршрут е със 100 километра по-къс от трасето Бургас-Александруполис, отбелязва "Газета". В момента маршрутът Бургас-Александруполис няма реална алтернатива, смята обаче ръководителят на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Турция контролира проливите, "за да разполага с лост за натиск - на първо място върху Русия". Затова проблемът с Босфора и Дарданелите е политически и не може да бъде решаван чрез изграждане на тръбопроводи през турска територия, обяснява той пред "Газета". Напълно е възможно да се прокарат тръби, заобикалящи и България, и Турция, но това означава "да започнем пак всичко от нулата", допълва Симонов. "Нерешителната позиция на България (за Бургас-Александруполис, б. р.) може да е свързана с общата енергийна политика на Русия", предполага руски икономист пред електронния в. "Взгляд". Според него България "може би се опитва да подпомогне някак Европейската комисия, с която Русия има спорни въпроси" или пък "да се спазари за нещо около газовите договори". Строежът на петролопровод Бургас-Александруполис бе най-изгодният вариант за Русия, тъй като алтернативните биха означавали за нея зависимост от Турция, твърди руски анализатор, цитиран в "РБК дейли". Отказът на България от проекта обаче едва ли ще повлияе сериозно на износа на руски петрол за Европа, смята той. Русия ще пренасочи доставките към БТС-2 - втория етап от Балтийската тръбопроводна система, който ще влезе в експлоатация догодина, обяснява експертът.