Румъния изчерпа полученото от МВФ доверие

Леята достигна в понеделник най-лошата котировка за последните пет и половина месеца, връщайки се на практика на нивото отпреди подписването на споразумението с Международния валутен фонд (МВФ).
Сигналът е ясен: Правителството е изчерпало дозата доверие, получена от МВФ под формата на заем от 13 милиарда евро през пролетта. Инвеститорите се отегчиха от обещания и от постоянната нерешителност, която обгръща дейността на кабинета, и отново им дойдоха черни мисли за националната валута.
Колебанието от няколко стотни не е в състояние обаче да изплаши никого. На теория валутният резерв на Националната банка на Румъния (НБР), намиращ се на максималното си историческо ниво, е повече от достатъчен, за да държи леята,
макар и изкуствено и със съответните разходи, в "здравословен" курс. Дори нещо повече, спадането на дефицита по текущата сметка до 5-6 процента в края на тази година - стойност почти три пъти по-малка от тази през 2008 г. -  значително намали натиска за обезценяване на националната валута, защото това означава, че
сме зависими в много по-малка степен от пари, идващи отвън.
Но леята не представя стойността "за деня" на икономиката, а също както на борсата, се котира в зависимост от финансовите резултати, съответно от това колко добре върви местната икономика, както и от очакванията на инвеститорите.
Дори и леята да не спадне повече спрямо еврото в скоро време, с или без намесата на НБР, инвеститорите вече дадоха първия алармен сигнал: залозите срещу леята, които спряха през пролетта при прозвучаването на магическата думичка "МВФ", сега отново започнаха. Дори стойността им да е по-малка, съответно и натискът, който оказват върху леята за обезценяването й, е по-слаб, фактът, че отново се залага на обезценяване е ясен вот на недоверие към правителството от страна на бизнес средите, вътрешни и международни.
Шестте месеца, в които курсът на леята беше един от най-стабилните в региона, трябваше да бъдат използвани, за да се покрие този аванс от доверие, който инвеститорите ни дадоха, само защото имахме джирото на МВФ.
Никой не иска от правителството да намали от днес до утре ефектите на рецесията или да замрази броя на безработните.
Правителството трябваше, както беше обещало, да намали всеки държавен разход, който можеше да бъде избегнат, и не като бонус, а като абсолютна необходимост, да започне масивни инвестиции, най-вече в инфраструктурата. Правителството трябваше да има единен глас, подчинен на изискванията на МВФ за насърчаване на икономиката, а не два отделни гласа, най-често насочени един срещу друг, които придобиват благост само по телевизията, когато могат да бъдат чути от евентуалните гласоподаватели. Трябваше да се постигнат конкретни резултати. Резултати, които да бъдат измерени в пари, спасени от черната дупка на държавните компании, резултати, измерени с километри пътища, ремонтирани или нови, с новооткрити работни места и с усещането, че нещата вървят в правилната посока.
Шестте месеца на предварително доверие, купени с големите пари от МВФ, се изчерпаха. Дозата от МВФ, преглътната с жажда от инвеститорите, губи ефекта си. Правителството сега застава пред тях с цялата си липса на реакция спрямо кризата.
Страданието на леята може да бъде спряно, за щастие, от НБР.
Страданието на икономиката обаче, най-вече когато инвеститорите вече няма да си отмъщават на леята, а чисто и просто ще анулират всеки план за разрастване в Румъния, ще бъде трудно да се успокои, особено в драстичните условия, наложени от МВФ.