Регулациите за МСП: нужна е промяна + видео

Автор: ИПИ

Наблюдателница на регулациите в ЕС – нова инициатива на EPICENTER, в която участва и екип на ИПИ, публикува преглед на Пакет от мерки за подпомагане на МСП на Европейската комисия. Анализът отчита стремежа за дерегулация в пакета, но отправя сериозни критики към подхода и липсата на достатъчно амбиция за облекчаване на регулаторната тежест върху предприятията в ЕС. 

Виж видеото от представянето на първия доклад на Наблюдателницата, с участието на Адам Барта (EPICENTER), Кристиан Насулеа (IES-Europe) и Константинос Саравакос (KEFiM).

Пакетът от мерки за подпомагане на МСП на Европейската комисия е отговор на нарастващите предизвикателства, пред които са изправени малките и средните предприятия (МСП) в целия ЕС, включително прекомерната бюрокрация, фрагментираната регулаторна рамка и ограничената възможност за мащабиране отвъд граници. Въпреки че пакетът въвежда 19 мерки за облекчаване на тежестта, простиращи се от опростяване на данъчното облагане и правила за забавени плащания до различни цифрови инструменти и облекчения при отчитането, той не стига до дълбоки структурни реформи и цялостно преразглеждане на регулаторната рамка на ЕС.

В първия доклад на Наблюдателницата на регулациите в ЕС пакетът от мерки за подпомагане на МСП се оценява по систематична скала от 0 до 10 (10 означава най-висока степен на дерегулация). Със средна оценка от експертите от 6,57, този пакет се счита за скромна стъпка към дерегулация. Мненията обаче са разделени: докато някои експерти виждат осезаеми подобрения, други твърдят, че мерките разчитат прекалено много на необвързващи инструменти и не адресират основните причини за прекомерната регулация в рамките на ЕС.

Пакетът от мерки в подкрепа на МСП признава допуснатите в миналото грешки, но не ги отстранява напълно. Той облекчава частично натиска върху МСП, но същевременно запазва непокътната фундаменталната логика зад регулаторната рамка. Това, от което Европа наистина се нуждае, е по-малко, а не по-добри закони; общи принципи, а не подробно микроуправление; и преди всичко вяра в способността на свободните хора да намират решения, да правят иновации и да стимулират растежа. МСП трябва да бъдат освободени от зависимостта от механизми за подкрепа и да им се даде пространство да дишат, за да могат да водят единния пазар към истинска конкурентоспособност.

Истинска реформа, ориентирана към свободата, би започнала с оттегляне на регулаторни разпоредби, а не с въвеждане на нови правила. Това означава систематично отменяне на секторните разпоредби, които създават сложност и пречки пред единния пазар, хармонизиране на правилата за всички размери на предприятията и намаляване на общия обхват на регулирането. Пазарните решения трябва да заменят правителствените мандати – следва да се обмисли универсално опростяване на данъците, доброволни подходи към просрочените плащания и премахване на изкривяващите финансиращи програми.

Всяка регулация трябва да съдържа клаузи за срочност и автоматично прекратяване; за новите правила трябва да се изискват строги анализи на разходите и ползите; и трябва да се насърчава култура на „първо премахни“, за да се елиминират неефективните разпоредби. Укрепването на субсидиарността чрез засилване на регулаторната конкуренция между държавите членки, налагане на конституционни ограничения на разходите и приемане на принципа „да не се вреди на бизнеса“ — с други думи, изискване на количествено доказателство, че новите правила няма да наложат ненужни тежести — би затвърдило рамката за управление, съобразена с пазара и основана на принципи.