АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


МВФ очаква глобален растеж от 3,0 на сто през 2025 г. и от 3,1 на сто през 2026 г. Прогнозата за 2025 г. е с 0,2 процентни пункта по-висока от априлската, а за 2026 г. - с 0,1 процентен пункт.


На ниво държави най-високи средни темпове на растеж между 2000 и 2024 г. се наблюдават в Ирландия (5,6 на сто) и Полша (4,9 на сто), а най-ниски - в Италия (-1,1 на сто) и Португалия (-0,9 на сто).


Как България да превключи на по-висока икономическа предавка? България стъпва на здрава макроикономическа база и заслужено се присъединява като 21-ия член на Еврозоната: ниска инфлация (2,6%), стабилен растеж (2,8%) и ниска безработица (3,8%).


Тя ще стигне ниво от 2,9 милиарда тона, което е с 0,5 на сто повече от миналия месец и с 2,3 на сто над нивото от 2024 г. Възходящата корекция е обусловена от подобрените перспективи за пшеницата, царевицата и ориза. Прогнозите за горещо и сухо време в части от ключови региони производители обаче могат да повлияят на потенциала за добив, особено на царевицата.


Институтът планира да публикува отделен доклад за активността в сектора на услугите през месец юни в четвъртък (3 юли). Икономистите очакват Пи Ем Ай в сектора на услугите да се повиши леко до 50,5 пункта през юни от 49,9 пункта през май, като стойност над 50 пункта показва растеж.


Това е сложен юридически и стратегически процес, който може да отключи нови възможности за растеж, оптимизация и пазарна експанзия. Особено в динамичната икономическа среда днес, сливанията и придобиванията (или M&A сделки) се използват все по-често от български и международни компании.


За да бъде стимулиран икономическия растеж на Германия, са заложени инвестиции в размер на 115,7 милиарда евро (134 милиарда долара) през 2025 г. и 123,6 милиарда евро през 2026 г. спрямо 74,5 милиарда евро през 2024 г.


ОПЕК остави в месечния си доклад прогнозите си за растеж на световното търсене на петрол непроменени през 2025 и 2026 г. след намаленията през април, твърдейки, че икономическите перспективи са стабилни въпреки опасенията относно търговията.


През март Сърбия подаде искане до ЕК да получи авансово част от одобрените средства по Плана за растеж на страните от Западните Балкани на обща стойност 111,8 млн. евро, но траншът все още не е пристигнал, пишат сръбските медии.


Намалението на ръста на кредитирането се дължи изцяло на по-ниския темп на растеж на кредитите за нефинансовите предприятия, който се забавя до 9,9 процента през март спрямо 11,9 процента в края на февруари.