Растителни генетични ресурси в Садово уникални за ЮИЕ

Директорът на Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) - Садово Доц. д-р Катя Узунджалиева разказва пред БТА какво съхранява България в Световното семехранилище в Свалбард, Норвегия, наричано "Ноев ковчег":

- Доц. Узунджалиева, миналата година беше юбилейна за Института по растителни и генетични ресурси (ИРГР) в Садово. Отбелязахте 140 години земеделска наука в България, както и 45-годишнината от създаването на Института, който ръководите. Какви са основните функции и приоритети в изследователската Ви дейност?

- Както вероятно знаете, в ИРГР - Садово е разположена Националната генбанка на България. ИРГР - Садово е Национален координатор за България в Европейската програма по Растителни генетични ресурси (ECPGR). Основната функция на института е поддържане на образците, съхранени в генбанката, и създаване на оптимални условия за тяхното запазване на бъдещите поколения. Това по същество представлява биологичното разнообразие на България, защото в целта на генбанката е да се поддържат основно растителни видове с български произход, диви родственици на културните растения и стари сортове. Особено важно е поддържането на дивите родственици на културните растения и старите сортове. Това в момента е приоритет в европейски и световен мащаб с оглед на климатичните промени. 

Другото направление, по което се работи в ИРГР - Садово, е селекция на пшеница, фъстъци, сусам и ориз. Създадени са редица сортове пшеница, устойчиви на засушаване, както и нови сортове фъстъци и сусам. Особено голям е интересът към фъстъците, които се изкупуват за семена в чужбина. 

- На територията на ИРГР е разположена и националната семенна генбанка (най-голямата в Югоизточна Европа). Какви растителни образци и при какви условия се съхраняват в нея?

- Националната колекция от растителни генетични ресурси включва културни видове и техните диви родственици: съвременни сортове, селекционни линии, стари сортове, местни популации, мутантни и диви видове. Колекцията е разпределена в осем основни групи: зърнено-житни, зърнено-бобови, фуражни видове, технически, маслодайни, зеленчукови, медицински и декоративни видове. 

Образците се поддържат в три вида колекции: 

- Базова колекция – поддържа се при условия за дългосрочно съхранение на семенни образци, които се съхраняват в херметично затворени опаковки, при ниска влажност на семената и температура -18ºС. При тези условия семената запазват жизнеността си без изменение от няколко десетки до сто и повече години.

- Работна колекция – гарантира безопасно съхранение на семена от три до десет години при +6ºС.

- Обменна колекция – осигурява материали за свободен обмен с партньори от националната и международната система.

Националната генбанка поддържа над 62 000 образци, от които 43 147 при условията за дългосрочно съхранение. Базовата колекция е представена от 33 семейства, 150 рода и 600 растителни вида. 

- Кои са най-ценните растителни стари местни култури, с които разполагате? 

- В Института по растителни генетични ресурси - гр. Садово се съхранява най-богатото растително разнообразие от културни видове и сортове и техните диви предшественици, за което главна роля допринася изпълнението на дейностите, залегнали в работната програма на отдела по Растителни генетични ресурси. Един от основните приоритети на Програмата по РГР в рамките на Европейската програма по растителни генетични ресурси (ЕCPGR) и в координираното направление за опазване на биоразнообразието на национално ниво е контролираното съхранение на растителния генофонд в Националната семенна генбанка. В нея се съхранява най-голямото разнообразие от местни форми и популации от зърнено-житни, зърнено-бобови, зеленчукови, фуражни, технически, маслодайни медицински и декоративни видове. Разнообразието от тези форми се поддържа при условията за средносрочно и дългосрочно съхранение и възлиза на над 60 000 образци.

- Вие многократно сте апелирали за това Институтът по растителни генетични ресурси - Садово да бъде обявен за обект от национално значение. Успяхте ли в тази си кауза? 

- За съжаление не успяхме, поне засега. Това обаче остава като приоритетна задача пред нас. Оказа се, че това е доста сложен процес и зависи от разбирането и съдействието на редица управляващи органи. Имаме пълна подкрепа от страна на ръководството на ССА (Селскостопанската академия - бел. ред.) и вярвам, че ще успеем в това нелеко начинание. 

- Като говорим за Садово, няма как да не споменем световното семехранилище Свалбард - Норвегия, често наричано от медиите "Хранилището на Страшния съд" или "Новият Ноев ковчег". Там се пазят образци на растителни култури от всички държави по света, които могат да се ползват от тях в случаи на природни бедствия, войни и др. катаклизми. Какво съхранява България там?

- Опазването на уникалните български образци в кризисни ситуации и природни бедствия налага дублирането им в генбанка извън страната. С подписаното споразумение между ИРГР - гр. Садово и Министерството на земеделието и храните на Република Норвегия стартира процедура за дублиране на зародишна плазма от семена в световното семехранилище Свалбард.

Първата пратка с подбрани образци беше изпратена през октомври 2014 г. Тя включваше 933 образци от групата на зърнено-житните и зърнено-бобовите култури (специално изсушени семена от пшеница, ечемик, нахут, царевица, сорго, фасул, бакла, леща, вигна и секирче) и общ брой семена от 606 420. В края на месец септември 2022 г. беше изпратена втората пратка от 6 кутии, включваща 1186 образци от 16 рода и 33 растителни вида и общ брой семена 676 498, с което депозираните кутии стават общо 11. 

- Само български сортове ли?

- Образците са с произход от 20 страни като най-голям дял заемат българските образци, които съставляват 95 процента от общият брой изпратени образци. Всички депозирани материали са уникални и включват местни популации от твърда пшеница, царевица и ечемик, устойчиви на биотичен и абиотичен стрес; стари сортове пшеници, широко използвани в миналото. Интерес представляват дивите родственици на пшеницата - див еднозърнест лимец и аегилопс, които са в основата на съвременната селекция за създаването на високодобивни, пластични и конкурентни сортове пшеници. 

Депозираните образци включват също местни популации от диви фуражни видове от родовете Dactylis, Festuca и Agropyron, които са ценни фуражни растения, неразделна част от естествената жизнена среда и едновременно с това необходим ресурс за изхранване на животните. Могат също така да се използват с успех за естетическо формиране на паркове и зелени площи в населени места, междуселищни пространства, възстановяване на ерозирали и замърсени почви. 

Изключителен интерес представляват също изпратените стари сортове салата "Ира" и "Жълта красавица", които представляват ценен източник на минерали - фосфор, калий и желязо и на витамини С, А и В1. Изпратени са семена и от най-вкусните и ароматни стари сортове домати, запазени и отглеждани до днес от най-възрастното население на страната ни - сортовете "Биволско сърце" и "Идеал".

- Семехранилището в Норвегия започна да функционира от 2008 г., а още през 2015 г. се наложи от него да бъдат извадени образци на семена, по молба на учени от Сирия. Върнати са 130 сандъка със семена от 325, изпратени в Свалбард. Наложило се Международният център по изследване на земеделието в засушливи райони, разположен в Алепо (аналогичен на ИРГР - Садово) да бъде преместен в Бейрут заради гражданската война… Казусът "Алепо" показва изключителната важност и на Садово, и на световното семехранилище. Има ли разбиране от страна на българските институции за целево финансиране и за специален статут на ИРГР? 

- За съжаление няма разбиране от страна на българските институции за важността на съхранението на семенните образци и нямаме целево финансиране на растителни генетични ресурси.  

- Вие често поставяте и проблема за мощната инвазия на чуждестранната генетика и навлизането на западна селекция на различни сортове растителни култури. Успявате ли да убедите българските земеделски производители за предимствата например на родните сортове пшеница? 

- Доста български фермери вече разбират предимствата на българските сортове и се насочват към тяхното отглеждане. Продукцията, която произвеждаме от зърнено-житни култури, фъстъци и сусам, се продава почти изцяло като семена. Все още обаче натискът на чуждестранните фирми е много силен, пазарът е завладян от тях поради факта, че имат финансови възможности да правят реклами и да стимулират фермерите да купуват техни семена. 

- ИРГР - Садово поддържа и голяма Ботаническа градина. Как беше създадена тя? 

- Ботаническата градина представлява специализирано звено към програмата по РГР на ИРГР. Изградена е през 2002 г. и има за цел опазване на местните ресурси чрез in garden/in vivo conservation. 

- Колко вида растителни култури - диви и култивирани, поддържате в нея? Има ли такива със защитен статус?

- Площта на демонстративните колекции е 1,1 хектара и до 2016 г. е създаден колекционен фонд от 400 вида висши растения, представители на българската дива и културна флора, както и 57 вида със защитен статус. Растителните видове са разпределени тематично според потенциала на използване: Диви родственици на културните растения; Хранителни видове; Медицински и подправки; Фуражни; Маслодайни; Декоративни.

Основните дейности обхващат: създаване и поддържане на научно организирана и документирана колекция от живи растения с див произход от флората на България, за целите на проучването на РГР, тяхното съхранение и устойчиво използване; координация на мерките за on garden съхранение съвместно с други ботанически градини и осъществяване на връзка между двата вида съхранение - ex situ и in situ/on farm на дивите родственици на културните растения.

 Ако трябва да обобщя - природозащитна, природонаучна и образователна дейност на регионално и национално ниво.

- Разполагате с четири научни лаборатории, Музей на аграрната наука, библиотека с изключително библиографска стойност, събирана в продължение на 135 години. С какъв екип работите в Института и кои са последните научни постижения на ИРГР?

- Академичният състав на ИРГР - Садово се състои от 27 учени, от които 3 професори, 9 доценти, 14 гл. асистенти и 1 асистент. 

Националната колекция РГР е част от Европейския електронен каталог EURISCO (http://eurisco.ecpgr.org), съгласно преподписан договор с Bioversity International. Базата данни (BGR National Inventory) в EURISCO (септември, 2022 г.) включва паспортна информация за 69 767 обр., описани съгласно дeскриптора на FAO/Bioversity (2017). Анализът показва, че българската колекция РГР е седмата по големина в Европа, заемаща дял от 3,5 процента от всички европейски, след Великобритания, Русия, Германия, Украйна, Полша и Испания.

Създадени и признати нови сортове през периода 2018-2022 г.:   

-  Обикновена мека пшеница Надита – 2018 г.

- Обикновена мека пшеница Сашец – 2019 г.

-  Обикновена мека пшеница Блан – 2021 г.

- Обикновена мека пшеница Яйзла – 2022 г. 

Новият сорт обикновена пшеница Сашец спечели конкурса за иновации на АГРА 2021 г. и конкурса, организиран от Съюза на изобретателите през 2022 г.

За първи път бе сключен договор за отдаване на пълен лиценз със "Семенарска къща Садово" за сорт сусам "Аида" - 2021, създаден в отдел Селекционно-генетичен и сортоподдържане. 

Създаден е нов сорт фъстъци "Адата", който в момента е в процес на изпитване от ИАСАС (Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол - бел. ред.).

- Има две имена, които не бих искала да пропуснем. Първото е на Константин Малков - създател на опитната станция в Садово (днес ИРГР) и основоположник на земеделската наука у нас. 

- Константин Малков е патрон на ИРГР Садово. Това е една изключителна личност, получила средното си образование в Земеделското училище на Садово, а висшето - в гр. Хале, Германия. Любовта му към земеделието е безкрайна и той решава, че за развитието на скоро освободената му аграрна родина са необходими знание и наука, каквито е видял в Германия. Той повежда борба с консервативните чиновници, която завършва с издаването на указ през 1901 г. за назначаването му като Директор на първата в България Държавна земеделска опитна станция Садово. След специализации по опитно дело в Гьотинген и по болести на културните растения в Берлин, той се завръща у нас и през септември 1902 г. опитната станция официално е открита.

Той е човекът, който се счита за основоположник на опитното дело у нас. Пръв осъзнава значението на генетичните ресурси, внася и изпитва много чужди сортове и започва събиране и съхранение на местни популации. Внедрява и много непознати за страната ни видове като картофи, люцерна, цвекло и много други. Полага основите на селекцията при най-важната за страната ни култура - пшеницата. Като тесен специалист той е фитопатолог от световна величина. Открива редица болести у нас, които все още носят неговото име. През 2023 г. се навършват 150 години от неговото рождение, юбилей, който ни изпълва с гордост и надежди.

- Второто име е на акад. Павел Попов - изтъкнат български селекционер, вписан в "Златната книга на Патентно ведомство", за който навремето казват, че е "Селекционерът, хранещ две Българии". Засаждат ли се днес неговите световнопризнати сортове пшеница "Садово -1", "Садово - супер" или те са вече история?

- Акад. Павел Попов е най-великият учен, работил в Садово. По ирония на съдбата той се ражда през същата 1902 г., когато е открита опитната станция в Садово. Висшето си агрономическо образование завършва в Жанблу, Белгия, а през 1928 г. постъпва на работа в Садово. Научната му кариера се развива в две основни направления - зеленчуковите култури и пшеницата. Той е основател на Държавна сортова комисия, над 20 г. ръководи катедрата по Растениевъдство, 10 години е ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив, 9 години е зам.-председател на Селскостопанска академия, но никога не става директор на опитната станция в Садово, където изгражда и става доайен на садовската селекционна школа. 

Той е автор на над 700 научни и научно-популярни статии, и е съавтор на 67 сорта. Връх в неговата селекционна дейност е създаването на едни от първите интензивни сортове пшеница - Садово супер и Садово 1, постижения на европейско ниво. Сорт Садово супер участва в световното сортоизпитване през 1981 г. и печели първо място. Това е сорт, който в момента участва като селекционен материал, но официално семепроизводство от него не се прави. Сорт Садово 1 е признат през 1973 г. и с масовото му навлизане в производството напълно измества старите сортове Безостая 1 и Сан Пасторе, като повишава средната добивност в страната с около 100 кг/дка. Това е един от първите сортове пшеница в Европа с добив от 1130 кг/дка, получен на международно изпитване в Мале Рипнане, Чехия през 1978 г. Сорт Садово 1 и в момента е стандарт за група В в ИАСАС, а хлебопекарните му качества са за група Б - пшеници, годни за самостоятелно хлебопечене. Изключително пластичен сорт със стабилни по годините добиви, подходящ дори за отглеждане като повторка, когато се налага.

- Какво Ви предстои, на Вас и колегите Ви от ИРГР - Садово през 2023 година в национален и международен план?

- Истината е, че ни предстои много работа. През месец декември 2022 г. започнах своя втори мандат като Директор на ИРГР - Садово. Искам да използвам възможността да благодаря на колегите и на ръководството на ССА за оказаното доверие и за високата оценка за работата ми през първия мандат. 

Ще продължи рутинната работа в Националната генбанка, като имаме амбиция да изградим още една камера, като финансирането ще бъде осигурено на проектен принцип. Правим всичко възможно да запазим позицията си на национален координатор по РГР и член на европейската програма по РГР чрез активно участие на колегите в работните групи и проектите на европейската програма. 

Целта ни е да участваме активно в международни научни проекти, което от една страна осигурява финансиране на научни изследвания, от друга спомага за популяризирането на ИРГР - Садово в международен план. Наши учени участват активно в програма ERASMUS+ по проект на ССА. В рамките на тази програма се осъществяват мобилности, които дават възможност на учените да установяват контакти с колеги от чужбина, да подготвят съвместни проекти впоследствие и да бъдат разпознаваеми.

За ИРГР - Садово:

България пета в света, след Франция (1835), Англия (1843), Швеция (1847) и Германия (1852), поставя началото на агрономически изследвания със създаването на първото опитно поле през (1882 г.) и Земеделска опитна станция (1902 г.) в Садово, чийто правоприемник е ИРГР (1977 г.) .

ИРГР разполага с Национална семенна генбанка, ботаническа градина, хербарий, компютърен център и специализирани лаборатории по: семезнание, растителна защита, биохимия, физиология на растенията, агрохимия, растителни биотехнологии и качество на зърното;  Музей на земеделската наука. Библиотечният фонд е с над 135-годишна история и съхранява колекции с изключителна библиографска стойност. 

Тук се намират автентичните трудове на Константин Малков: "Български земеделски календар" - 1903 г., "Описание на местните зимни пшеници", "Изследвания върху разни болести по растенията", публикувани през 1906-1907 г., "Библиография" с цялостното му творчество (272 научни труда) и др.

Интервюто с директора на ИРГР - Садово е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентно ведомство на Република България, която предвижда в съвместната рубрика “Създадено в България” всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентно ведомство" българи, така и дейността на Ведомството.