Работа чрез Европейския проект „50 FIT”

Само в рамките на две години проблемът с дългосрочно безработните лица стана един от големите „феномени” в Европа: понастоящем около 7,3 млн. са дългосрочно безработни /35% са на възраст над 50 години/, стана ясно на среща в София в рамките на Европейския проект „50 FIT”, за хора над 50 години, трайно безработни. В страни като България, Испания и Полша тази ситуация е особено сериозна. Но всяка страна е различна и всяка организация разглежда безработицата от различна перспектива.
В България ръстът на безработицата достигна 9,37%, около 23% от безработните лица са над 50 години. Някои от тях имат здравословни проблеми.
Българската Фондация Европартньори 2000 разработи учебен модул с интердисциплинарен подход - „Мога да се променя и мога да го направя” /”I can change and I can do it”/. Това е програма за лица с квалификация, които са дългосрочно безработни , на възраст над 50 години, и резултатите бяха действително успешни, защото те бяха отново реинтегрирани на пазара на труда.
Но, как другите страни работят по този сериозен проблем? В Испания организациите подпомагат безработните, предоставяйки им помощ от психолог и във Франция работят за намирането отново на работа на ниско квалифицирани жени. Професионалните институции в Полша предлагат курсове за лица над 50 години, чиято цел е те да започнат малък бизнес; германските институции работят усилено за подобряване на здравния статус на дългосрочно безработните. В това отношение Дитер Шулце, президент а Европейската мрежа РЕЙН и координатор на проекта „50 FIT” от Германия, заявява: „Политиката за безработни и здравната политика са били винаги разделени, но те трябва да вървят заедно.”
Защото, „ако нямаш работа, се разболяваш по-бързо и попадаш във водовъртежа”, и добавя : „Ако ние създаваме политики да подобрим здравето на дългосрочно безработните, ние ще имаме много повече успех в програмите за намиране на работа.”
Ситуацията сега е по-трудна, отколкото преди две години и много правителства са силно загрижени за финансовите въпроси /здравните политики и политиките за заетост са второстепенни/. Властите забравиха за дългосрочно безработните и това води до здравни и психически проблеми. Ето защо Шулце вярва, „че властите няма да забравят, че те са единствено работоспособни, когато са здрави”.