Публични финанси под наблюдение, процедура за България

Европейската комисия представи доклад за състоянието на публичните финанси на страните членки на ЕС, като част от прегледа по Европейския семестър, предаде Франс прес. Брюксел планира и да облекчи бюджетните си правила (Пакта за стабилност и растеж), за да помогне на страните от общността да се справят с поскъпването на енергията, свързано с войната в Близкия изток.

Съгласно плановете, на страните ще бъде позволено да поемат допълнителен дълг за финансиране на проекти за зелена енергия, без да рискуват дисциплинарни мерки за превишаване на границите за дълга и дефицита, допустими от правилата на ЕС - годишен дефицит под 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и дълг под 60 процента за страните от еврозоната.

В представения Пролетен пакет на европейския семестър за 2026 г. Европейската комисия даде положителна оценка за Франция, която е обект на процедура за прекомерен дефицит, като посочва, че правителството на премиера Себастиен Льокорню засега спазва ангажиментите си за подобряване на публичните финанси.

Френският бюджетен дефицит е намален до 5,1 на сто от БВП през миналата година спрямо 5,8 на сто година по-рано. Според прогнозите на Европейската комисия показателят ще остане на същото ниво и през настоящата година.

Въпреки това Брюксел настоява Париж да положи допълнителни усилия за ограничаване на публичните разходи, за да бъде овладян растежът на държавния дълг, който се очаква да надхвърли 120 на сто от френския БВП догодина.

„Устойчивата фискална консолидация във Франция изисква решителни действия по отношение на публичните разходи - както във връзка с нивото им, така и заради структурата и общата им ефективност“, подчертава Еврокомисията.

Още през април ЕК предупреди, че при липса на допълнителни икономии дефицитът на Франция може да се увеличи до 5,7 на сто от БВП през 2027 г., което би било най-високото ниво за страна от еврозоната.

За разлика от Франция, Германия не е обект на процедура за прекомерен дефицит въпреки влошаването на състоянието на публичните финанси. Берлин традиционно се застъпва за мерки за строги икономии, уточнява АФП.

Очакванията са бюджетният дефицит на Германия да се увеличи до 3,7 на сто от БВП през тази година и до 4,1 на сто през 2027 г., прогнозира Европейската комисия. Част от влошаването се дължи на икономически стимули, въведени от правителството на канцлера Фридрих Мерц, но най-вече на нарастващите разходи за отбрана, които попадат в изключенията от бюджетните правила на ЕС.

Без тези разходи за превъоръжаване, дефицитът на Германия би бил 2,9 на сто от БВП тази година, посочва ЕК.

На този фон Италия остава под наблюдение за прекомерен дефицит, след като не успя да го сведе под 3 на сто от БВП през 2025 г. заради забавяне на икономическия растеж.

В средата на миналия месец италианският премиер Джорджа Мелони поиска от Европейския съюз да облекчи бюджетните си правила, за да помогне на държавите членки да се справят с поскъпването на енергията.

Рим все пак очаква да влезе в рамките на правилата тази година, като дефицитът се свие до 2,9 на сто от БВП, което съвпада и с прогнозата на Брюксел.

ЕК междувременно критикува Италия за временното намаляване на акцизите върху горивата и настоява пакета от помощи да бъде насочен основно към уязвими домакинства или енергоемки предприятия.

В същото време Еврокомисията отчете, че Малта е постигнала достатъчно подобрение на публичните си финанси - дефицитът е сведен до 2,2 на сто от БВП, заради което се прекратява процедурата по свръхдефицит срещу страната.

ЕК отчита за България трудно начало на членството ѝ в еврозоната. Както се и очакваше, комисията съобщи, че може да препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит, което предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение.

Еврокомисията отчита, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет на България възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително до 4,1 на сто през настоящата година и до 4,3 на сто през следващата 2027 г. След години на фискална дисциплина, България отчита дефицити от 2020 г. насам, като растежът на държавния дълг се ускорява, според заключенията на ЕК.