Промените в Закона за съдебната власт

Парламентът прие на второ четене промените в Закона за съдебната власт. Ето възловите моменти в закона.

-Общото събрание на съответния съд може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати.

-Гражданите, неправителствените организации и институтите ще могат да задават писмени въпроси чрез народните представители или членовете на ВСС при обсъждането на доклада за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Сходни текстове бяха приети и по отношение на годишния доклад на Върховния административен съд.

-Преди назначаването си експертите към Инспектората на ВСС ще преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки. Проверката за почтеност включва проверка на декларираните факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси. Непреминаването на проверка за почтеност на експертите към Инспектората към ВСС е основание за освобождаване от длъжността.

-Изборен член на ВСС не може да е лице, спрямо, което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора.

-Числеността на администрацията към Инспектората на ВСС не може да надвишава четири пъти и половина броя на инспекторите, включително и главния инспектор.

-Горестоящ прокурор може да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.

-Ежегодно до 30 април главният прокурор ежегодно ще внася в пленума на ВСС годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и ще го публикува на интренет страницата на прокуратурата. По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. В 14-дневен срок от постъпване на доклада ВСС изслушва главния прокурор.

-Длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт. Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от постановяването на решението на съответната колегия на ВСС, но не и преди изтичането на предходния мандат. Според приетите промени мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност и изтича в последния ден от срока на мандата.

- Магистратите ще бъдат длъжни да декларират дали участват в „тайни общества”, формални или неформални организации.

- Парламентът създаде и атестирането на магистратите, както и това те да бъдат командировани за не повече от 12 месеца с предварително писмено съгласие, като не могат да се повтарят местата в поредни командировки.

-Увеличен е мандатът на Националния институт за правосъдие на 5 години, като той може да бъде избиран само за един мандат.

Преди да бъде гласуван последния параграф от промените, с който окончателно бяха приети промените Министърът на правосъдието Екатерина Захариева коментира, че с приемането им се слага началото на дълбоки промените в съдебната реформа. По думите й досега са извършени десетки промени в Закона за съдебната власт, но не с цялостна визия, а новият закон отговаря на искането на българското общество за справедлива съдебна система. Захариева изрази надежда, че съгласието, което е било постигнато, му дава увереност, че съдебната реформа ще бъде доведена докрай.