АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


"Трите основни теми на нашия ангажимент в България през следващите пет години, които са и приоритети за правителството, са ускоряване на прехода към зелена икономика, повишаване на конкурентоспособността чрез иновации и задълбочаване на финансовите пазари, както и укрепване на икономическата устойчивост и регионалната интеграция", заяви Мануела Несъл, ръководител на ЕБВР за България.


През април той е стигнал до 61,6 млрд. долара от рекорден дефицит за 138,3 млрд. долара през март. Това е най-ниският търговски дефицит от август 2023 г. и под осредните прогнози за дефицит в размер на около 70 млрд. долара, показват последните данни на Бюрото за икономически анализи.


Очаква се увеличението на разходите за чиста енергия да доведе до рекордни инвестиции от 3,3 трилиона долара (2,89 трилиона евро) в световния енергиен сектор през 2025 г. въпреки икономическата несигурност и геополитическото напрежение. Това съобщи Международната агенция за енергията (МАЕ).


Основни проблеми за бизнеса у нас остават недостига на работна ръка и икономическата несигурност. Очаквания за повишение на продажните цени през идните месеци изразяват мениджърите в промишлеността, докато настроенията в останалите сектори са за запазване на настоящото равнище на цените през следващите 3 месеца.


Влошаване на икономическата ситуация в България прогнозират 32 процента от респондентите в проучването, докато 24 процента смятат, че тя ще се подобри.


Решението за спиране на последния работещ реактор изпълнява ключово обещание от енергийния план на правителството, приет през 2016 г., като е повлияно и от ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г.


Икономиката на ЕС е започнала 2025 г. с по-устойчив от очакваното темп на растеж и се предвижда да продължи да расте умерено тази година, преди да се ускори през 2026 г., въпреки повишената несигурност в глобалната политика и търговското напрежение. Това се посочва в пролетните икономически прогнози на ЕК.


БВП през настоящата година ще забави темпа си на растеж от 2,8 на сто през 2024 г. до 2 на сто и ще достигне 2,1 на сто през 2026 година. Това сочат пролетните икономически прогнози на Европейската комисия.


Икономическата активност, образованието и етносът остават основните определящи статуса индикатори. Делът на бедните при безработните е 58,7%, докато при заетите той е 11,8%, при хората с начално и без образование – 56,3%, докато при висшистите – 4,8%, при ромите – 62,5%, докато при българите – 16,0%.


Данните сочат, че при сериозно влошаване на икономическата ситуация глобалният дълг може да достигне 117 на сто от БВП през 2027 година.