Приета е Конвергентната програма на България за 2009-2012 г.

Правителството прие Конвергентната програма на България за периода 2009-2012 г., съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.
Целта е да се очертаят основните аспекти от подготовката на страната ни за участие във Валутен механизъм 2 като необходим етап от процеса на присъединяването ни към еврозоната. В нея са описани основните параметри на макроикономическата политика и
реформите, които българското правителство се ангажира да прилага в този период.
Конвергентната програма ще се разгледа и оцени от Европейската комисия, министрите на финансите на държавите-членки и Европейската централна банка. Срокът за нейното представяне пред Европейската комисия е 31 януари 2010 г.

Документът съдържа шест основни части.

Първата разглежда общата рамка на политиките и целите във връзка с прилагането на
Пакта за стабилност и растеж.

Втората описва средносрочния макроикономически сценарий и основните макроикономически допускания, на които се основава той. Представени са и оценки на ефекти от структурните реформи, като са съотнесени към някои от реформите, които се прилагат в България.

В третата част се разглежда развитието на публичните финанси, като там се дефинира и средносрочната бюджетна цел в структурни термини, която в нашия случай е близък до балансирания бюджет.
Описани са намеренията на правителството за запазване на сегашното равнище на държавния дълг. Предложено е и кратко описание на бюджетни ефекти от основни структурни реформи.

В четвърта част са описани два алтернативни сценария, основани на по-оптимистични и по-песимистични очаквания за развитието на българската икономика до 2012 г.

В петата част на програмата се представят политики и мерки на правителството за подобряване качеството на публичните финанси. Също така се дава информация и за дългосрочната устойчивост на публичните финанси в контекста на публикувания през 2009 г. доклад на ЕК за устойчивостта на публичните финанси.

В последната част се описват институционалните промени, насочени към по-ефективно прилагане на фискалната политика, като акцентът е поставен върху реформите в приходната администрация - НАП и Агенция "Митници".