Папата назначи надзорник на Банка Ватикана

Папа Франциск направи първата си голяма стъпка за реформиране на Банката на Ватикана, като определи доверен прелат да надзирава ръководството й, предаде АР. Той назначи монсеньор Батиста Марио Салваторе Рика за временен прелат в Института за религиозни дейности, известен още като Банката на Ватикана. Това е ключов пост, който е свободен от 2011 година. Прелатът надзирава дейността на банката, участва в събранията на управителния й съвет и има достъп до цялата й документация. Той докладва на комисията на кардиналите, оглавявана от втория човек във Ватикана, които ръководят института. На практика това му дава директна връзка с папата. Точно преди да се оттегли Бенедикт Шестнайсети назначи германския аристократ и финансист Ернст фон Фрайберг за председател на банка Ватикана. Той заяви, че основният проблем на банката е репутацията й, а не някакви оперативни слабости.
Миналата година управителят на банката на Ватикана Еторе Готи Тедески бе отстранен от поста си на заседание на съвета на директорите заради нарушения на стандартите на управление. В съобщение на Светия престол се посочва, че банката ще търси нов управител, който "да възстанови пълноценните и ефективните отношения между Института и финансовата общност, основани на взаимно спазване на международно приетите банкови стандарти".
Основана през 1942 г. от папа Пий ХІІ, банката на Ватикана попадна в центъра на вниманието през 2010 г., когато италиански следователи започнаха да я разследват за пране на пари. Тогава бяха замразени нейни активи за 23 млн. евро в италиански банки.

Подобни съмнения има и в годините назад, макар някои да не получават гласност. През 1968 г. се разкрива, че за 5% банката пере пари на индустриалци или на приближени на Католическата църква. Името на банката е замесено и във връзки с италианската мафия.
Банка Ватикана е замесена в голям политически и финансов скандал през 80-те години на 20 век, свързан със срива на един от главните акционери Банка Амброзиано през 1982 г., поради което Ватикана плаща $250 млн. на кредиторите. Пол Марчинкус, глава на Банка Ватикана от 1971 до 1989 г. е подведен под съдебна отговорност в Италия през 1982 г. за съучастие в предизвикването на банкрута на банката (дълг в размер на $1.5 млрд.) Банка Амброзиано е обвинена в пране на пари за мафията и Propaganda Due (също позната и като “П2”), незаконна масонска ложа водена от неофашиста Лусио Гели. П2 и нейният главен майстор Лусио Гели работят с Гладио, тайните НАТО-вски антикомунистически полувоенни организации. Марчинкус не е съден в Италия, където съдилищата отсъждат, че като служител на Ватикана има дипломатически имунитет. Той живее в пенсия в Сън Сити, Аризона (САЩ) до своята смърт на 21 февруари 2006 г.
Банка Ватикана отказва да признае законова отговорност за падението на Амброзиано, но признава “морална обвързаност” и плаща $241 млн. (£169 млн.) на кредитори.
До 90-те години банката е инвестирала около $10 млрд. в чуждестранни компании.
Важен момент в историята на банката е Латеранският договор - една от неговите клаузи предифинира каноническия грях на лихварството, да не означава печалба от заемане на пари, а просто “прекомерно” облагодетелстване. Това дава възможност на Банка Ватикана да стане истинска банка с всички предвидени облаги. С подписването на договора на 11 февруари 1929 г. Мусолини дава на Банка Ватикана като обезщетение 750 млн. италиански лири в брой и държавни облигации в размер на 1 млрд. лири, като по този начин банката си осигурява чрез договора повече от $80 млн.