Пазарът на труда и К19 - черният сценарий избегнат

Въпреки големия брой на новорегистрирани безработни в периода 13 март – 22 май (137 хил., от които 88 хил. пряко засегнати от кризата с COVID-19), броят на безработните е по-малък от първоначалните очаквания, които бяха за над 200 хил. Наблюденията на БСК са, че съкращенията са нещо, към което работодателите прибягват само в краен случай. За да съхранят работните места на своите служители, те опитват да запазят заетостта чрез намалено работно време, намаляване на заплатите, спиране на допълнителните възнаграждения и ползване на платен и неплатен годишен отпуск. Това отбелязаха експерти от БСК.

Мярката 60/40, чиято цел беше за запазване на работни места, не беше ключова за възпиране на ръста на безработицата, смята той. Към началото на месец юни по мярката 60/40 са подадени общо 15 286 заявления за 259 256 работници и служители. Изплатените средства са 73 милиона лева (при предвидени за мярката около 1 млрд. лв.) за близо 11 000 работодатели (около 3%) и за запазване на над 170 000 работни места (при общо 2 250 000 работни места). Още през март анкета на БСК сред предприятията в страната показа, че от предложената мярка възнамеряват да се възползват едва 8% от работодателите. По-късно този процент отчете и анкета на НСИ. От данните на НСИ става ясно, че 18,5 от предприятията са предприели освобождаване или съкращаване на наети лица.

От представените данни по време на конференцията, стана ясно че най-голямо е намалението на заетите в секторите: търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (общо 31,2 хил. д.),  добивна и преработваща промишленост, енергетикаа, ВиК, рециклиране (-22,5 хил. д.), селско, горско и рибно стопанство (-19,6 хил. д.).

Секторите, в които се наблюдава увеличение на заетите, са: държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа (12,8 хил. д.), далекосъобщения (6,9 хил. д.), строителство (3,6 хил. д.), култура, спорт и развлечения (3 хил. д.), финансови и застрахователни дейности (1,5 хил. д.), операции с недвижими имоти (0,7 хил. д.).

През март 2020 г. спрямо същия месец на предходната година наетите лица общо в икономиката са намалели с 54 000 души, като най-голямо е намалението в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ (25 000 души) и в преработващата промишленост (21 000 души). В държавната администрация работят 91 души по-малко, въпреки че по последна информация от кабинета на вицепремиерът Томислав Дончев е в ход обсъждане на мерки в насока съкращавания в държавната администрация в рамките на правителството.

Според БСК все още е трудно да се направи пълна картина на пазара на труда, тъй като не са налични статистически данни за месеците април и май, а и тепърва се очаква  ефектът на доминото върху секторите, които не бяха пряко засегнати от кризата, а са пострадали по линията на междусекторните връзки и поради нарушените вериги на доставки. Влияние върху общото състояние на икономиката (оттам и върху пазара на труда) ще има и във връзка с намаленото потребление.

Някой тенденции на пазара на труда вече са в ход, а именно по-широкото прилагане на гъвкави форми на заетост (работа от разстояние и др.), както и случайната работа, която се договаря на дигиталния пазар, т.нар. гиг икономика.

Накратко за състоянието на основните сектори на икономиката:

Туризъм

През април 2020 г., в сравнение с април 2019 г., общият брой на функциониралите през периода места за настаняване намалява със 75.3%, а броят на леглата в тях - с 81.9%.

Общият брой на нощувките през април 2020 г. е 49.5 хил., или с 94.9% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (с 98.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2020 г. намалява с 96.3% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 16.5 хиляди. Регистриран е срив, както при чуждите граждани - с 98.2%, така и при българските - с 95.2%.

Новорегистрираните безработни в сектора са 29.7 хил. и са малко над 16% от всички заети в него.

Промишлено производство

През април 2020 г. индексът на промишленото производство намалява с 11.4% спрямо март 2020 г., като е регистрирано намаление в преработващата промишленост - с 13.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.6%, и в добивната промишленост - с 5.8%. Увеличение е регистрирано при: производството на тютюневи изделия - с 6.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3.8%.

Спрямо същия месец на предходната година намалението е с 15.7%, като е отчетен спад в преработващата промишленост - с 18.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.9%, а ръст - в добивната промишленост - с 9.3%, и в производството на лекарствени вещества и продукти - с 19.3%.

Работа са загубили 18.7 хил. наети в промишлеността, което е около 3% от наетите в сектора.

Търговия

С 19,6% намаляват оборотите в търговията през април 2020 г. спрямо същия месец на 2019 г., като най-голям е спадът на продажбите в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт - с 63.6%. При търговията на дребно спадът е с 22.7%, а при търговията на едро - с 13.8%. Дейността на супермаркетите не беше прекъсната, а онлайн търговията дори изпитваше недостиг на работници в хода на кризата, затова загубата на 16.2 хил. заети в сектора най-вероятно идва от малките магазини и откритите пазари.

Транспорт

5,5 млн. тона товари по-малко са превозени през Q1-2020 г. спрямо същото тримесечие на 2019 г., като вътрешните превози са намалели с 6,5 млн. тона, а международните отбелязват ръст с 1 млн. тона. Заедно с това, през Q1-2020 г. международните превози без товар са нараснали с 11,5 млн. км. спрямо Q1-2019 г.

Новите безработни в транспорта са 4.3 хил., което отразява рязкото свиване най-вече на пътническия транспорт в хода на кризата. Тук възстановяването е свързано предимно с очакванията за състоянието на туризма, които на този етап не са особено оптимистични.

Строителство

Въпреки че строителството до голяма степен продължи да работи в хода на кризата по линия на довършване на вече започнатите обекти, и там са загубени над 3 хил. работни места. За разлика от повечето сектори, тук вероятно свиването на заетостта ще продължи и през следващите месеци, заради очакваното намаляване на търсенето на нови жилища и офис площи.