ОПЕК изправя до стената US шистов петрол

Джон Биърс, Франс прес

Решението на страните производителки на петрол, членуващи в
ОПЕК, да запазят тавана си на производство изправя американските
производители на шистови въглеводороди до стената,
принуждавайки ги да поемат риска да работят на загуба.

Още през миналия век, когато американският милиардер
Рокфелер и неговата компания Standard Oil са господствали на
пазара, тази тактика да се работи за понижаване на цените, за да
се елиминират конкурентите, се е прилагала и се е наричала
"good sweating" ("силно изпотяване").
"ОПЕК ще продължи да наводнява планетата с петрола си с
надеждата да погуби производството на американския шистов
петрол", чийто бум заплашва с пълна сила пазарните дялове на
страните членки от картела, коментира анализаторът Фил Флин от
Futures Group. "Това е обявяване на война, всички барели са на
масата и ОПЕК е заложил на карта самото си съществуване",
допълва той.
Тази схема изглежда действа: барелът американския лек суров
петрол (light sweet crude - WTI) с доставка през януари поевтиня
със 7,54 долара на Нюйоркската търговска борса в петък, за да
достигне 66,15 долара - най-ниското ценово равнище от септември
2009 година. В Лондон барелът сорт Брент (Brent) в петък също
мина под символичния праг от 70 долара за първи път от четири
години и половина. Цената му спадна до 69,78 долара на
Международната петролна борса в Лондон преди леко да се
възстанови при закриването до 70,15 долара за барел.
Целият петролен сектор, големите американски играчи като
компаниите за обслужване Halliburton и Schlumberger претърпяха
истински разгром на пазарите в петък.
Само че, наблюдавайки това "клане", отговорните фактори за
американската промишлена индустрия свиват рамене. "Вероятно това
е изпитание, но със сигурност не е краят", твърди Фред Лорънс
от Асоциацията на американските независими производители на
петрол (IPAA). "Американските производители на петрол имат много
по-силен праг на устойчивост, отколкото си мислят в ОПЕК",
допълва той.

Нова даденост?

Решението, взето в четвъртък от ОПЕК в края на срещата във
Виена, стана факт в момент, когато производството на шистов
петрол и шистов газ в САЩ бурно нараства през последните години,
налагайки една нова даденост на световния пазар.
От 2006 година увеличението е с 40% и американското
производство сега превишава 9 милиона барела дневно. В момента
САЩ са в пряка конкуренция със Саудитска Арабия и Русия за
първото място сред производителите на въглеводороди.
Изправени пред спад на световните цени с близо 40% от юни,
страните производителки от ОПЕК биха могли да решат да понижат
тавана на производството, да са ги тласнат нагоре. Те обаче,
тъкмо обратното, предпочетоха да го запазят и при този си избор
бяха повлияни най-вече от Саудитска Арабия, която, по думите на
нейния министър на петрола Али ал Нуейми, цели "евентуално
стабилизиране на пазара".
Това решение категорично постави под въпрос баланса на
световния петролен пазар, подчертава банка Barclays в свой
анализ. То ще позволи да продължи повишението на световните
запаси в резултат на нарастване от 1,49 милиона барела дневно на
добива на производители извън ОПЕК.
"ОПЕК дава ясен сигнал, че няма да носи сама бремето на
коригирането на пазара и това решение поставя отговорността на
плещите на другите производители, включително и на
американците", твърдят експертите на Barclays, допълвайки:
"Америка, сега ти си на ход!".
Фред Лорънс също е на мнение, че американските производители
ще трябва да намалят добива си при новата конюнктура на пазара
и че новите проекти биха могли да се свият до 200/300 вместо
планираните близо 1500.
"Много компании ще внесат корекции в разходите си за
експлоатация през идните седмици", прогнозира Лорънс.
Най-скъпо струващите планове за добив (на шистов петрол -
бел. ред.) ще бъдат блокирани в райони като находището Бакен
(Bakken) в Северна Дакота (северната част на САЩ) или Тускалоса
тренд (Tuscaloosa Trend) в Луизиана (в южната част на страната).

В други случаи обаче, какъвто е находището в басейна Пермиан
(Permian), в Тексас (южната част) и Ню Мексико (югозападната
част) и по което вече усилено се работи, независимите
производители имат по-силни финансови възможности, отколкото се
приема като цяло. Мнозина от тях трупат ресурси от
производството на природен газ, който не е засегнат от решението
на ОПЕК. Производствените разходи освен това спадат заради
напредъка на технологиите, подчертава Лорънс.
"Това е предизвикателство, което ще направи нашите
производители още по-силни", твърди той. /Превод БТА