ОИСР за България: 3,3% ръст за 2021 и 3,7% за 2022

Пандемията от COVID-19 удари България, в момент, когато нейната икономика се развиваше добре. Според нов доклад на ОИСР, наред с продължаващата подкрепа на домакинствата и бизнеса за преодоляване на кризата, реформи за модернизиране на икономиката, подобряване на бизнес средата и усъвършенстване на уменията на работната сила биха спомогнали за укрепване на процеса на възстановяване на страната.

В новия Икономически преглед на ОИСР за България (OECD Economic Survey of Bulgaria) се посочва, че възстановяването от икономическия шок, причинен от COVID-19, ще отнеме време. Като отворена икономика, силно зависима от износа на стоки, България остава уязвима към допълнителни шокове, свързани с външното търсене, въпреки че разумното управление на публичните финанси запази стабилната позиция на страната по отношение на осигуряването на непрекъснато подпомагане. Съществува възможност за инвестиции в области като транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, което би помогнало за активизиране на процеса на възстановяване.

„Кризата с COVID-19 удари България в период на силен икономически растеж и нарастващи доходи. Преодоляването на кризата и благоприятното излизане от нея ще изисква непрекъсната подкрепа за хората и бизнеса, както и инвестиции и реформи за стимулиране на производителността и повишаване на жизнения стандарт на всички българи“, посочи генералният секретар на ОИСР, Анхел Гурия.

Преди пандемията поредицата от структурни реформи, успешната интеграция на български производствени фирми в глобални производствени вериги и стабилни макроикономически политики доведоха до петгодишен растеж, надхвърлящ 3%, бързо покачване на реалната работна заплата и спад на безработицата до исторически минимуми. Икономическият преглед сега предвижда 3,3% растеж на БВП през 2021 г. и 3,7% през 2022 г. след спад от 4,1% през 2020 г.

Докато схемата за субсидиране на заплатите в България защитава работните места и доходите на домакинствата от най-лошите последици, шокът от COVID е причинил спад в производството, невиждан от банковата криза през 1996-97 г. Младите хора са особено засегнати от загубата на работни места в страна, която и без това страда от високи нива на неравенство по отношение на доходите и от относителна бедност.

Застаряващото и бързо намаляващо население, миграцията на търсещи работа млади хора и сериозното въздействие на този демографски спад върху селските райони са основно предизвикателство, пред което бе изправена България още преди пандемията. Увеличаването на ръста на производителността ще бъде жизнено важно за повишаване на жизнения стандарт. Икономическият преглед препоръчва да се проведат реформи за подобряване на бизнес средата и повишаване на образованието и уменията на възрастните, включително чрез програми за преквалификация, за да се помогне на безработните в намирането на нова работа. Инвестициите в инфраструктура трябва да се фокусират върху подобряване на достъпа до интернет, транспортните връзки и други услуги в селските райони. Необходима е спешна реформа по отношение на жилищното настаняване, за да се насърчи мобилността и да се гарантира, че в градовете има достатъчно достъпни жилища за работниците, които започват нова работа.

Намаляването на регулаторните бариери и бюрокрацията за предприятията, осъвременяването на политиката в областта на конкуренцията и подобряването на управлението на държавните предприятия биха допринесли за стимулиране динамиката на бизнеса в условията на икономика, при която близо една трета от договорите за обществени поръчки се възлагат без отправена покана за подаване на оферти. Една по-бърза рамка за производствата по несъстоятелност би намалила случаите на нежизнеспособни фирми, които задържат финансови ресурси и банкови кредити. Процесът на възстановяване трябва също така да се използва за ускоряване на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, включително чрез мобилизиране на достатъчно средства от ЕС.

Настоящият преглед призовава България да продължи усилията си за борба с корупцията и организираната престъпност. Предприети са важни стъпки към реформа на съдебната система, но е необходимо да се направи повече за засилване на отчетността, гарантиране на независимостта на съдебната власт и установяване на съгласувана система за обществен интегритет. Нужни са също допълнителни действия за регулиране на лобирането и защита независимостта на медиите.