ОББ: Стабилен реален ръст на БВП през 2025 г.

-Българската икономика постигна солидно представяне през 2025 г. (3.1% реален ръст на БВП), напълно в съответствие с нашите очаквания.
- Крайното потребление и инвестициите – основни двигатели на ръста на икономиката от страна на търсенето. Силен ръст на инвестициите през годината.
- Средногодишната хармонизирана инфлация - сред водещите в еврозоната към края на 2025 г.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в
икономиката на страната.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. българската икономика отбеляза много добър
резултат, като нарасна с реално 3.0% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г.

В следствие от това развитие, според предварителните данни на НСИ, за цялата 2025 г.
също се очерта солиден реален растеж на БВП от 3.1% (в съответствие с нашите
очаквания), въпреки турбулентната външна и вътрешна среда.

„Това представлява леко
забавяне спрямо отчетените 3.4% през 2024 г., но продължава да позиционира
България сред по-бързо растящите икономики в ЕС“, коментира главният икономист на
ОББ д-р Емил Калчев.

От страна на търсенето икономическата активност през миналата година бе движена от
крайното потребление, което се увеличи с реално 7.6% (7.8% ръст при домакинствата на
годишна база) при доминиращ относителен дял от 81.0% в структурата на БВП. То бе
подкрепено от съществено увеличение на реалните работни заплати и благоприятни
условия за потребителско кредитиране.

Инвестициите нараснаха още по-солидно, с
реално 11.4% (при скромния си ръст от 1.5% за 2024 г.), и въпреки своя по-малък
относителен дял в БВП от 19.0%, също осезаемо подкрепиха ръста на икономиката.

„Ръстът в инвестициите през 2025 г. бе отражение на активизацията на Плана за
възстановяване и устойчивост и капитализирането на държавни предприятия с
публични средства“, изясни д-р Калчев. На този фон, общият износ на стоки и услуги се
сви с -2.1% (износът на стоки спадна с -4.1%, докато този на услугите се повиши с 3.4%),
поради ограничената икономическа динамика на ключови търговски партньори,
включително Германия и Румъния.

Вносът нарасна солидно през годината с 5.9%. В
резултат, нетният износ премина на отрицателна територия (-1.1% от БВП към края на
2025 г.) .

От страна на производството ръстът се движеше от строителството, услугите и селското
стопанство. Услугите нараснаха сериозно през годината - с 3.9% (реално), и бяха основен
двигател за ръста на БВП, поради огромния си относителен дял от 65.5%. „Въпреки че
строителството увеличи продукцията си най-бързо с 6.5%, то далеч по-слабо
допринесе за растежа на икономиката, поради скромния си относителен дял от 3.9% в
БВП“, отбеляза д-р Калчев.

Селското стопанство отбеляза леко нарастване с 1.4% (на
фона на ръста си от 7.3% през 2024 г.), но при дял от само 3.1%, то слабо повлия ръста на
БВП през 2025 г. Индустрията се сви с -3.4% (при спад от 7.2% за м.г.) (14.6% от БВП),
корелирайки със спада на износа.

„Инфлационната динамика през 2025 г. бе формирана от комбинация от външни и
вътрешни фактори. Отвън процесите в еврозоната – забавянето на инфлацията и
високата степен на икономическа интеграция на страната – оказваха
дезинфлационен натиск. Вътрешно проинфлационни влияния произтичаха от
увеличени бюджетни разходи и повишения в административно регулирани цени.

Очакванията, свързани с подготовката и предстоящото въвеждане на еврото на 1
януари 2026 г., повлияха както на поведението на домакинствата, така и на това на
производителите и търговците“, заключи главният икономист на ОББ. В резултат,
средногодишната хармонизирана инфлация - от 2.6% в края на 2024 г., се ускори умерено
до 2.7% до май 2025 г., което позволи изпълнение на критерия за ценова конвергенция и
приемането на страната в еврозоната.

След положителните конвергентни доклади тя се
засили и достигна 3.5% до края на 2025 г., като това ниво позиционира България на шеста
позиция по най-висока инфлация в еврозоната, след държави като Австрия, Словакия и
Хърватия.