ОАЕ напуска ОПЕК и ОПЕК+

Обединените арабски емирства обявиха, че напускат Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и по-широкия алианс ОПЕК+, нанасяйки сериозен удар върху координацията между водещите световни производители на петрол в момент на силни сътресения на енергийните пазари, предадоха световните агенции.

Решението бе обявено на фона на задълбочаващата се енергийна криза, предизвикана от конфликта в Иран и напрежението около Ормузкия проток - стратегически маршрут, през който обичайно преминава около една пета от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ.

Министърът на енергетиката на ОАЕ Сухайл Мохамед ал-Мазруей заяви, че решението е взето след „внимателен преглед на настоящите и бъдещите политики, свързани с нивото на производство“, като подчерта, че страната не е провеждала консултации с други държави, включително със Саудитска Арабия.

По думите му напускането на ОАЕ на двете организации, обединяващи производители на суров петрол, няма да окаже съществено влияние върху пазара в краткосрочен план заради текущата ситуация в региона.

През февруари ОАЕ бяха третият по големина петролен производител в ОПЕК след Саудитска Арабия и Ирак. Страната се присъедини към ОПЕК през 1967 г., седем години след основаването на организацията, уточнява Си Ен Би Си.

Излизането на ОАЕ подчертава натрупаното напрежение в рамките на организацията, включително по отношение на производствените квоти, които според Абу Даби ограничават възможностите за увеличаване на добива и износа.

Решението се разглежда и в по-широк геополитически контекст. Президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно критикува ОПЕК за поддържане на високи цени на петрола, като свързва американската военна подкрепа за страните от Персийския залив с тяхната политика в областта на добива, припомня Ройтерс.

Напрежението в региона се засилва и от затрудненията при корабоплаването през Ормузкия проток заради ирански заплахи и атаки срещу търговски съдове.

Дипломатическият съветник на президента на ОАЕ Анвар Гаргаш разкритикува реакцията на държавите от Персийския залив и Съвет за сътрудничество в Персийския залив, като я определи като „най-слабата в историята“ по отношение на политическата и военната координация.

На пазарите новината предизвика първоначална ценова колебливост. Цената на петрола сорт Брент се понижи краткосрочно след съобщението, преди да се възстанови и да се търгува около 111 долара за барел, което представлява дневно повишение от 2,65 на сто.

Според анализатори напускането на ОАЕ може да отслаби структурно ролята на ОПЕК, като остави Саудитска Арабия като основен производител с резервен капацитет за балансиране на пазара. Това може да доведе до по-голяма нестабилност в цените, особено на фона на нарастващото производство извън картела, включително в САЩ.

Хорхе Леон, ръководител на отдела за геополитически анализи в „Ристад Енерджи“ (Rystad Energy) и бивш служител на ОПЕК, заяви пред „Файненшъл Таймс“, че картелът ще бъде „структурно по-слаб“ без участието на ОАЕ, тъй като Саудитска Арабия остава единственият член със значителен резервен производствен капацитет.

След излизането на ОАЕ от ОПЕК в организацията остават още единадесет държави. Сред тях са Алжир, Екваториална Гвинея, Габон, Ирак, Иран, Република Конго, Кувейт, Либия, Нигерия, Саудитска Арабия и Венецуела. Индонезия напусна ОПЕК през 2016 г., Катар през 2019 г., а Еквадор - през 2020 г. Последната държава, напуснала организацията, беше Ангола през 2023 г.

Въпреки това разширеният алианс ОПЕК+ остава значим фактор, като формира приблизително 40 процента от световното производство на петрол.

Решението на ОАЕ отразява и дългосрочните амбиции на страната да увеличи производствения си капацитет чрез инвестиции в добивния сектор и да заеме по-самостоятелна позиция на глобалния енергиен пазар. БТА