Нужни са трансгранични потоци от електроенергия

„Във всички постсоциалистически страни изкривяването на цената на електроенергията чрез регулация продължи да действа като в миналото, затова и либерализацията на пазара на електроенергия винаги води до спад в цените за така наречените "търговски потребители" и съответно до увеличение за домакинствата“, каза Янез Копач, директор на Секретариата на Енергийната общност, в интервю за единадесетото издание на годишната класация TOP 100 SEE на SeeNews.

Конвергентните програми на национално ниво проработиха много успешно като цяло. Това, което „Опитът показва, че през първата или втората година след либерализацията много малка част от потребителите променят своя доставчик. Това е така, защото липсва доверие в новите енергийни компании. Но това може да се промени значително с течение на времето. Най-важните инструменти за насърчаване на смяна на доставчик са публични кампании на потребителски организации, на енергийни регулатори и доставчици на енергия, които се конкурират помежду си на пазара. Въпреки това най-важната предпоставка е цената да оправдава разходите. Ниските и регулирани цени не успяват да активират потребителите на енергия“, допълни той.

„По времето, когато бях министър на Словения, отговарящ за енергетиката, страната точно финализираше присъединяването си към ЕС и ние либерализирахме пазара на електроенергия. Цената на електроенергията за домакинствата се увеличи с 18% за една година, но по-късно отново леко се понижи“, дава за пример Янез Копач.

Консумацията на енергия обикновено не се увеличава заради либерализацията. Това което е нужно да гарантираме е, че мрежовите връзки между две държави позволяват достатъчен междусистемен капацитет, отговарящ на нуждите на един либерализиран пазар. Трябва да осигурим  и достатъчни трансгранични потоци от електроенергия. Също толкова важно е да се гарантира, че в държавите от ЕС и в държавите, които са част от по-широк европейски пазар, се прилагат еднакви правила, регулиращи трансграничната търговия с електроенергия.

Страните от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС, а именно Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Молдова, Черна гора и Сърбия, вече са част от европейския енергиен пазар чрез членството си в международната организация, наречена Енергийна общност. Основната й цел е да подпомогне прехода на тези държави към модела на ЕС за управление на енергията, да разработи адекватна регулаторна рамка и да либерализира техния енергиен пазар. Това е и гаранция, че всяка реформа се извършва стъпка по стъпка, подкрепена от достатъчни мерки за защита на потребителите, особено за най-уязвимите слоеве на обществото.

Янез Копач обяснява нуждата от процеса на либерализация: „Макар да е вярно, че либерализацията обикновено води до увеличение на цените за битовите клиенти в Югоизточна Европа, потребителите в страните в региона, които не са членки на ЕС, често плащат по-високи цени за газ и електричество. Това се дължат на скрити разходи, които са пряк резултат от това, че пазарите все още не са напълно либерализирани. По-високите цени произтичат от огромни субсидии за въгледобивния сектор чрез различни фискални мерки, които не се видими на сметката за електроенергия, което получават потребителите. Неефективността на един регулиран пазар включва по-високи цени за така наречените услуги за балансиране на електроенергията, тъй като резервният капацитет се предоставя само на национално ниво, а не от най-евтиния възможен източник. Вносът на електроенергия е по-скъп, когато не е на лице свързан пазар, който би позволил разпределянето на трансграничния капацитет на мрежата по най-ефикасния начин.