Новите лица на ризлинга

Ефросия Благоева, DiVino

Напоследък темата ризлинг е актуална за винарските страни от новия свят, като всяка от тях изгражда, макар все още с бегли щрихи, собствена физиономия и отношение към сорта. Ако има проблем, той се крие в липсата на далновидност у голямата част от винопроизводителите да видят ризлинга като сериозен претендент в състезанието за най-добър бял сорт. Често той влиза в бутилки с ниско и средно качество скучни вина, които масовият потребител купува. Без съмнение ризлингът не е за подценяване и за щастие от другата страна на глобуса има уайнмейкъри, които знаят това и имат същия специален и щателен подход към него като европейските им колеги.

Може би не всички знаем, че най-големият производител на ризлинг са САЩ. Stimpson Lane и Corus Brands са двете доминиращи сили в лозаро-винарската промишленост на щата Вашингтон и контролират над 2000 акра ризлинг. Само Chateau Saint Michelle, една от техните изби, произвежда три милиона бутилки ризлинг годишно. Вашингтон е сериозен играч не само с мегагигантите си, но и с много малки изби, които включват в портфолиото си задължително по един-два ризлинга, някои от които изненадват със завидно дълга свежест с плодово-цитрусова изява или хармонични вина, направени с наполовин засегнато от botrytis грозде с прасковен вкус в стила на добрите ауслезе. Логично е при такава голяма продукция амбицията на производителите да е да задоволяват нуждите на ниския и средния сегмент на пазара за бели вина.
Картината рязко се променя през 1997, когато стартира програма за подобряване на цялостното качество и разработване на истински ризлинг стил. Ерик Олсън, уайнмейкър на Chateau Saint Michelle, е режисьор на сложен комплекс от лозя и изби, експериментиращи в тази посока. Проектът прави голям скок напред през 1999, когато Chateau Saint Michelle създава смесено дружество с немската изба Dr. Loosen. Рожба на това партньорство е знаковият ризлинг Eroica, съчетаващ най-добрите качества на Ерик Олсън и Ернст Лозен. Интензивно свежо с плодов цитрусов парфюм и нотки на праскова, виното е балансирано с добра изява на минералност и умерени киселини. Другите региони на САЩ, произвеждащи ризлинг с добро качество, са Орегон, Оканага Валей и Фингър Лейкс (Oregon, Okanagan Valley, Finger Lakes). Калифорния има 1700 акра ризлинг, но климатичните условия не позволяват направата на вина със забележително качество.
В Австралия първите лозички с ризлинг са засадени още през 1883 в Нов Южен Уелс. До 1970 това е най-разпространеният бял сорт, когато шардонето го измества по популярност. В момента лозовите насаждения заемат малко повече от 3600 хектара. Високите райони на Clair Valley с добра отцедливост на червеноглинести шистни почви са си създали репутация на ризлинги с енергичен нерв и сочна минералност, докато вината от Eden Valley са с по-цветиста изява. С все по-голяма популярност ризлингът се отглежда и в Западна Австралия в района на Олбъни. Гроздето реагира на по-топлия австралийски климат, като съзрява със седем пъти по-дебела ципа, отколкото германския ризлинг, с натрупване на повече гроздова захар и съответно по-високи нива на алкохол до 12-13%. Вината ферментират в стоманени съдове при ниски температури без окисление и последващо по-ранно бутилиране. Събирателният образ на ризлинг показва зрели концентрирани тела с гладки аромати и текстура, свежи цитрусово-пикантни в младостта си, с развитие на медни и димни нюанси и намек за керосин със стареенето. Ботритизираните вина са с широк спектър на вкус и концентрация, доминирани от лимонов мармалад.
В Нова Зеландия ризлинг се сади от 1970. Както може да се очаква от страна с репутация на производител на особено висококачествени бели вина, тя предлага свой собствен стил отличителни вина с кристално чист вкус, обикновено сухи, с пикантни цитрусови вкусове, допълнени от липа, ябълка и маракуя и добра минералност. Марлборо дава вина, които спокойно могат да се сравняват с най-добрите европейски екземпляри. В района на Нелсън се правят вина от късна реколта.
Въпреки че Чили играе на световния пазар, залагайки на червените си вина и бели от сортовете совиньон блан и шардоне, напоследък предлага все по-голямо разнообразие в спектъра на ароматните бели сортове. С усвояването на по-хладните региони (долините на Casablanca, Bio-Bio, Itata, Maule) разбираемо чилийските винопроизводители експериментират с ризлинг – все още малък сегмент, но набиращ все повече потенциал. Резултат от комбинация от техническа експертност и изразяване на тероара, ризлингите на Чили показват баланс, структура и добра киселинност, звънтяща с нотки на прясно изцеден лайм. Вината са с по-високо алкохолно съдържание и по-плътни тела. Една от стратегиите, които винопроизводителите използват за привличане на ризлинг ценители са органични вина, някои от които произхождат от лозя с над 50-годишна възраст.
Онтарио, Ниагара и Британска Колумбия са регионите на Канада, където от ризлинг се правят някои забележителни айсуайн, или т.нар. снежни вина. Вина от късна реколта и пенливи ризлинги също са характерни за тези региони, като пенливите в голямата си част са сухи и полусухи трапезни вина, заемащи значителен дял от производството. В Западна Ниагара, по-точно в частта на Niagara Escarpment, е разпространен мозелски щам на ризлинг, донесен преди двайсет години от Херман Вайс. Приличната възраст на лозята и сравнително по-топлото лято на Ниагара помагат за изявата на ярки сухи вина с широчина и богатство в ароматния и вкусовия профил.
В Аржентина има само 50 хектара, а в Южна Африка са дори по-малко. Там всъщност често наричат с името ризлинг сорта крушен.