Независими кметове - завладяване на местната власт

Според изследването State of local democracy in Central Europe (Reports from Bulgaria,
Estonia, and Slovakia) на местните избори през 1999 г. 40 кмета или 15,4% от всички кметове на общини в България са избрани като независими. Изследователите твърдят, че тази тенденция (избор на независим кмет) се задълбочава и в местните избори 2003 г. и 2007 г. За съжаление не могат да бъдат представени точни данни за развитието на тази тенденция, най-вече заради разминаването между юридическото понятие за “независим кмет” и действителното политическо представяне по места. Това е така, защото според законодателството независим е кметът, издигнат от инициативен комитет, се казва в проекта „Купените местни избори или смъртта на местната демокрация” на Институт за развитие на публичната среда, анализирала пет български общини - Несебър, Созопол, Казанлък, Петрич и Сандански.
В рамките на предизборните кампании като независими обаче се представят и се възприемат от избирателите и кандидати за кметове, издигнати от малки, неизвестни партии без влияние в общината, от местни коалиции, съставени от такива партии,
или от местни и регионални партии. Същевременно под етикета “независим” кандидат се явяват и партийни кандидати на големите партии – това е особено предпочитан подход на БСП.
Всъщност изборът на независими кандидати и в изследваните от проекта пет общини не е нещо ново. Кметът на община Петрич от 2000 -2007 г. е представител на местната коалиция “Заедно”. Казанлък от 1999 г. се управлява само от независими кметове, а Сандански и Несебър имат независими кметове от 2003 г. Единственото изключение е Созопол. Победилите през 2007 г. кандидати за кметове в изследваните общини имат богат опит в местното самоуправление, без изключение.
Кметовете на Петрич, Сандански и Казанлък печелят поредния си кметски мандат.
Кметът на Созопол е бивш зам.-кмет на общината и председател на общинския съвет.
Кметът на Несебър има осемгодишен опит като общински съветник.
Защо кандидати с такъв респектиращ опит в местната власт избират стратегията на “независими“ кандидати?
Изследването на посланията в предизборната кампания на петимата, спечелили кметския пост, очертава следните акценти: кандидатите се явяват като независими, защото не искат да зависят от партийни интереси и стоящите зад тях икономически групировки. Обещават, че ще защитават само интересите на гражданите в общината. Внушението е, че те са професионалисти – мениджъри, доказали се в местната власт и могат да бъдат обединители на местната общност. Като независими те казват, че търсят по-широка обществена подкрепа от гражданите на общината, отвъд политическите пристрастия на избирателите. Приемат подкрепата на разнообразни партии, коалиции и граждански сдружения, като заявяват, че в своята независимост запазват дистанция от всякакви политически интереси и доктрини.
Според анализа изборът на стратегията “независим кмет” може да осигури редица конкурентни предимства спрямо партийните кандидати, в процеса на планиране, провеждане на кампанията и сформиране на коалиция след спечелване на изборите от независимия кандидат:
-Безпроблемна номинация и регистрация на кандидата – избягват се всички вътрешнопартийни процедури и съпътстващите ги интриги и боричкания, както и възможните проблеми с регистрацията на кандидатурата в ОИК от упълномощени от централите на партиите лица (в случая се визират големите партии).
-Създава се възможност кандидатът да подреди собствена листа, използвайки партийната регистрация на маргинални партии, местни коалиции или създавайки за целта местна или регионална партия.
-Има повече възможности за влияние върху процеса на подреждане на листите на другите, участващи в изборите партии и коалиции. Необходимостта от формиране на екип за управление и мнозинство в общинския съвет е пределно ясна на всички играчи, впуснали се в изборите - позицията на независим кандидат за кмет осигурява много добра възможност за преговори още на този етап от изборния процес.
-Има по-добра възможност за съвместяване на различни икономически интереси, осигуряващо по-широк кръг от спонсори, които да финансират предизборната кампания. Според законодателството няма разлика между инициативен комитет и партийна структура по отношение на законовите изисквания за приемане и отчитане на финансови средства, използвани за предизборната кампания – размер на финансирането, забрана за финансиране от юридически лица с държавно и общинско участие и изпълняващи обществени поръчки, изискване за регистриране и деклариране на специална банкова сметка за набиране и разходване на средства в кампанията, финансов отчет пред Сметната палата за средствата, използвани в кампанията.
На практика обаче независимият кандидат има много по-силен личен контрол върху набирането и разходването на средствата в кампанията, в сравнение с партийните кандидати и повече възможност за поемане на лични ангажименти към спонсорите, респективно изграждане на отношения на персонална лоялност между независимия кандидат и финансиращите го, се казва в анализа.
По-големи са възможностите за скрито финансиране – даване пари на ръка в значителни размери, от спонсори със съмнителна репутация и съмнителен произход на средствата. Злоупотреби в предизборното финансиране, разбира се, са възможни и при партийните кандидати (в случая говорим за кандидатурите на големите партии), но се изискват повече усилия за тяхното прикриване, тъй като до информацията за финансирането на кампанията, разходването на средствата и тяхното отчитане имат достъп по-широк кръг лица – предизборен щаб, партийни структури и активисти. При това тези лица, за разлика от участващите в инициативните комитети на независимите кандидати, не е задължително да са от най-близкото обкръжение на кандидата – приятели, роднини, заинтересовани бизнесмени.
-По-лесно е сформиране на следизборна коалиция за управление на общината около спечелилия независим кандидат.