АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Решението бе взето след виртуална среща между Саудитска Арабия, Русия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман. Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 5 октомври тази година.


В Русия той е 14 260 долара, и Туркменистан (13 340 долара), в Китай е 13 690 долара. За Казахстан това е важно постижение, което отразява по-бързия икономически растеж и по-силна регионална позиция.


В основата на бъдещата централа са съвременните реактори ВВЭР-1200 от поколение III+. Тази технология отговаря на най-строгите международни изисквания за безопасност и вече се използва в Русия, Беларус, Турция, Бангладеш, Египет и Китай. Срокът на експлоатация на реактора е 60 години с възможност за удължаване с още 20 години.


Съгласно Министерството на енергетиката, през юни 2025 г. износът на петрол от Казахстан е достигнал 1,86 милиона барела на ден, което е повече от май (1,78 милиона барела на ден) и надвишава квотата на ОПЕК+ с близо 500 хиляди барела.


Увеличението през септември ще финализира връщането на пазара на 2,17 милиона барела дневно от осемте страни членки: Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Кувейт, Оман, Ирак, Казахстан и Алжир.


Централата се очаква да бъде построена до 2035 г. до село Улкен, разположено на около 400 км северозападно от Алмати. Тя ще се състои от два реактора с обща планирана мощност от 2,4 гигавата. Казахстан не разполага с действаща ядрена електроцентрала от 1999 г., когато беше спряна дейността на реактора БН-350 край Каспийско море.


Инспектирана е работата на четирите оператора – „СОФ Кънект“ АД, „Суиспорт България“ АД, „ГолдЕър Хендлинг България“ ООД и „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД


През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.


Производството на петрол в Казахстан се е увеличило с 2 на сто през май, съобщи източник от сектора, цитиран от Ройтерс. Това увеличение е в противовес на натиска от ОПЕК+ върху централноазиатската страна да намали добива.


В резултат на заседанието 475 икономически субекта с държавно участие бяха посочени като цел за приватизация, сливане и ликвидиране до 2030 г. От тях половината са включени в плана за действие за 2025-2026 г.