МВФ: Най-лошото тепърва предстои

Глобалният икономически растеж ще се забави до 2,7 на сто през 2023 г., като има 25-процентова вероятност дори да отслабне до под 2 на сто. Очаква се над една трета от световната икономика да се свие през тази или следващата година, а трите най-големи икономики - на Съединените щати, Европейския съюз и Китай - ще продължат с по-слабото си представяне. Най-лошото тепърва предстои, много хора ще усетят рецесията през идната година, предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад "Световна икономическа перспектива: Противодействие на кризата с разходите за живот".

Макар новата оценка на МВФ да сочи с 0,2 процентни пункта по-нисък световен растеж през идната година, спрямо предишната юлска прогноза, през тази година очакванията са, че глобалният брутен вътрешен продукт ще се увеличи с 3,2 на сто, колкото бе заложено и в доклада през юли.

Глобалната икономика продължава да е изправена пред големи предизвикателства, очертани от продължаващите ефекти на три застъпващи се кризи: руската инвазия в Украйна; криза с разходите за живот, причинена от упорития и разширяващ се инфлационен натиск; и икономическото забавяне в Китай, обясняват експертите на Фонда.

Инвазията на Русия в Украйна продължава силно да дестабилизира световната икономика. Освен ескалиращото и безсмислено погубване на човешки животи и поминък, това доведе до тежка енергийна криза в Европа, която рязко увеличава разходите за живот и възпрепятства икономическите дейности, допълват от МВФ.

Цените на газа на Стария континент се увеличиха повече от четири пъти в сравнение с миналата година, като Русия намали доставките до по-малко от 20 на сто от обема им през 2021 г. Това засилва перспективата за недостиг на енергия през идната зима, а и след това. Конфликтът повиши и цените на храните на световните пазари, въпреки облекчението в последно време, след като бе договорен износът на зърно през украински черноморски пристанища. Инфлацията в хранителния сектор създава сериозни трудности за домакинствата с ниски доходи по света, особено в по-бедните страни, пише още в доклада.

Устойчивият и разширяващ се инфлационен натиск предизвика бързо и синхронизирано затягане на паричната политика, наред със силното поскъпване на щатския долар спрямо кошницата от основни валути. По-строгото парично предлагане и финансови условия ще натежат на търсенето и ще спомогнат за постепенното намаляване на инфлацията, твърдят икономистите на МВФ.

Според тях световната инфлация ще достигне своя максимум в края на 2022 г., но ще запази високите си равнища по-дълго от очакваното, преди да спадне до 4,1 на сто през 2024 г. Средногодишният ръст на глобалните потребителски цени се предвижда да достигне 8,8 на сто през настоящата година, а през следващата - да отслабне до 6,5 на сто, сочат прогнозните данни.

В същото време се очаква средната стойност на основните сортовете суров петрол - Брент, Лек арабски (с произход от Саудитска Арабия) и американският лек суров, да е на ниво от 98,19 долара за барел през 2022 г., а през идната година да намалее до 85,52 долара за барел. Миналата година средната им цена бе 69,42 долара за барел.

Друг проблем пред световната икономика се явява икономическото забавяне в Китай. Налаганите чести локдауни съгласно политиката на китайските власти за "нулев ковид" нанесоха удар върху икономиката, особено през второто тримесечие на годината. В допълнение имотният сектор, представляващ около една пета от икономическата активност в Китай, бързо отслабва. Предвид размера на китайската икономика и значението й за глобалните вериги за доставки, МВФ очаква това да повлияе негативно върху световната търговия и икономическа дейност.

Рискът от грешно калибриране на паричните, фискални или финансови политики се е увеличил. Растящият ценови натиск остава най-непосредствената заплаха за сегашния и бъдещия просперитет. Той свива реалните доходи на домакинствата и подкопава макроикономическата стабилност в света.

Освен това съществуват рискове както от недостатъчно, така и от прекомерно затягане на паричната политика от страна на големите централни банки. Недостатъчното затягане би затвърдило още повече инфлационния процес, подкопавайки доверието в централните банки и подхранвайки инфлационните очаквания, обясняват експертите. Те предупреждават, че изпадането в другата крайност също е опасно: прекомерното затягане на паричното предлагане може да тласне световната икономика към ненужно тежка рецесия. 

При положение че централните банки действат по некоординиран начин, прекомерното затягане е по-вероятният сценарии, при който финансовите пазари може също да пострадат. Финансовата политика трябва да гарантира, че пазарите ще останат стабилни, но централните банки по света трябва да поддържат предприетата си парична политика, твърдо фокусирана върху овладяването на инфлацията, препоръчва МВФ в своя доклад.

Икономически перспективи пред страните

Оценката на МВФ предвижда ръст от 3 на сто на реалния БВП на България през идната година, а през настоящата - темп на растеж от 3,9 на сто. През 2027 г. българската икономика би трябвало да отбележи годишно увеличение от 2,8 на сто.

Средногодишният темп на нарастване на потребителските цени в страната ни ще достигне 12,4 на сто през 2022 г., след което ще се забави до 5,2 на сто през 2023 г., сочат прогнозните данни на МВФ, базирани на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Евростат.

Годишно ниво на родната безработица се очаква да спадне още догодина - до 4,7 на сто, спрямо очакваните за тази година 5,1 на сто.

Дефицитът по текущата сметка на страната ще се увеличи до 1,4 на сто от БВП, след като през 2022 г. се предвижда да достигне до 0,9 на сто. 

Икономиката на еврозоната ще нарасне с 3,1 на сто през текущата година. Догодина МВФ очаква ръстът на БВП във валутния съюз да бъде 0,5 на сто. Инфлацията ще отслабне до 5,7 на сто през 2023 г., след средно 8,3 на сто през 2022 г., а безработицата леко ще се покачи - до 7 на сто, спрямо тазгодишно ниво от 6,8 на сто, показват оценките на МВФ.

От страните, приели еврото, Германия се очаква да изпадне в рецесия през 2023 г., като икономиката й ще се свие с 0,3 на сто, след ръст от 1,5 на сто тази година. Италианският БВП също ще намалее - с 0,2 на сто догодина, след 3,2 на сто увеличение през настоящата година.

Реалният БВП на САЩ ще се увеличи с 1,6 на сто през тази година, докато догодина ръстът му ще е 1 на сто. Американската инфлация ще се забави до 3,5 на сто (-4,6 процентни пункта спрямо 2022 г.), а безработицата ще се повиши до 4,6 (+0,9 п.п. спрямо 2022 г.), сочат още прогнозните стойности.

Междувременно китайската икономика ще нарасне с 4,4 на сто догодина, след 3,2 на сто през текущата година. Излишъкът по текущата сметка на страната ще се свие до 1,3 на сто от БВП (-0,3 п.п. в сравнение с 2022 г.), а инфлацията ще остане стабилна на ниво от 2,2 на сто.

Икономиката на Япония - третата по големина в света, ще забави растежа си до 1,6 на сто през 2023 г., спрямо очакваните през настоящата година 1,7 на сто. Прогнозният излишък по текущата й сметка ще достигне 2,2 на сто от БВП (+0,8 п.п. в сравнение с 2022 г.)

Очаква се руската икономика да се свие с 2,3 на сто догодина, след като през настоящата година МВФ предвижда спад от 3,4 на сто.