Мафията и истините за държавните разходи

Олаф Щорбек, в. "Zeit"
Стимулът и „втората Велика депресия”
Това бе един от най-скъпите подписи в историята на САЩ. Заради него Барак Обама специално пътува до Денвър, Колорадо - регион, който бе сред най-тежко засегнатите от рецесията. На 17 февруари 2009 г. президентът подписа там American Recovery and Reinvestment Act, който със своите 787 милиарда долара е най-големият пакет за стимулиране на икономиката в историята. Не само САЩ, но и правителствата в цял свят се бореха срещу най-тежката криза от десетилетия с мащабни пакети за подпомагане на икономиката. Дали без тези мерки светът щеше да премине през втора Велика депресия? Или тази политика бе просто скъпа и безполезна?
Отговорите, които икономистите дават на тези въпроси, не могат и да бъдат по-разнопосочни и различаващи се. Малко теми в съсловието на учените са по-спорни от въпроса дали политиката за стимулиране на икономиката има смисъл или не. През 70-те и 80-те години на миналия век бе постигнато единомислие, че бюджетната политика не работи. От началото на 90-те години теоретичните разработки значително се промениха. Има все повече индикации, че активната икономическа политика е по-добра, отколкото се предполагаше. "През последните десетина години бе постигнат значителен напредък в разбирането ни за бюджетната политика", писа неотдавна в "Икономик джърнъл" Норман Гемъл, главен икономист в холандското министерство на финансите, а по-рано - преподавател в университета на Нотингам. "Все още сме далеч от нов консенсус", отбелязва той. Има обаче малко емпирични причини за пълното отхвърляне на идеята за активна бюджетна политика, което правят мнозина икономисти. Теоретичните твърдения, че държавните разходи биха могли да потиснат частната инициатива, в практиката в най-добрия случай се потвърждават слабо. "Бюджетната политика в краткосрочен план може да повиши потреблението и производството", обобщава Гемъл, правейки извода от множество нови емпирични изследвания.
Разходи + данъци
От години икономистите срещат големи затруднения в опитите си да измерят точно въздействието на по-високите държавни разходи или на по-ниските данъци. Все пак простото наблюдение, че светът бързо преодоля рецесията от 2008/2009 година, далеч не е достатъчно. Никой не знае, как биха се развили нещата без програмите за стимулиране на икономиката, а често е трудно да се разграничат причините от последиците - дали икономиката се разраства заради повишените държавни разходи или обратно?
Мафията и държавните разходи
В ново изследване тричленния изследователски екип на икономиста от Кеймбридж Джанкарло Корсети за първи път разрешава убедително този проблем - с помощта на италианската мафия. Учените анализират въздействието на бюджетната политика, вземайки за пример италианските региони. Заради организираната престъпност там винаги има големи колебания на държавните разходи - когато политиците започнат "хайка" срещу връзките с мафията, всички строителни и инвестиционни проекти се спират, за да могат следователите да проверят дали мафията отклонява пари от тях. "Това води до големи и неочаквани промени в размера на държавните разходи, които нямат нищо общо със състоянието на икономиката на областта", отбелязват изследователите.
Статистика
Икономистите анализират положението в над 100 града, в които местни политици е трябвало да се оттеглят от постовете си заради връзки с мафията. Веднага след тези събития държавните разходи се понижават с около 20%, което оказва значителни негативни последици върху местната икономика - за всяко евро, с което намаляват държавните разходи, икономиката се свива с 1,40 евро в краткосрочен план и с 2 евро в средносрочен план, което означава, че така нареченият мултипликатор на държавните разходи е на равнище от 1,4 до 2. Примерът от Италия потвърждава резултатите, получени от икономистите Роел Беетсма и Масимо Джилиодори от университета в Амстердам, които установяват, изследвайки новите страни членки на ЕС, че ако държавните разходи се повишат с 1%, то след една година брутният вътрешен продукт (БВП) ще е нараснал с 1,5%. Бюджетната политика обаче не се отразява по един и същи начин във всички страни, сочи изследването. Колкото по-силно националната икономика е обвързана с международната, толкова по-ограничено е въздействието на държавната намеса. Следователно може да се направи извод, че една част от средствата, отделени за стимулиране на националните икономики, отиват в чужбина. Поради тази причина в Европа самостоятелният подход в борбата с рецесията не е резултатен - страните от ЕС трябва да съгласуват по-добре бюджетната си политика, препоръчват кономистите.
До подобни изводи стига и тричленен екип, обединен около икономиста от Международния валутен фонд (МВФ) Енрике Мендоса в изследване, чиито резултати бяха публикувани неотдавна. "В затворените икономики и в икономиките с твърд валутен курс наблюдаваме силни дългосрочни ефекти от високите държавни разходи". В други национални икономически системи обаче положителните последици са минимални. Много неща зависят и от това какви точно са мерките за стимулиране на икономиката. Схемите "кеш срещу брички", насочени към купувачи на нови автомобили, например, имат силен, но краткотраен ефект, показва изследване на американските икономисти Атиф Миан и Амир Суриф, което разглежда примера на САЩ. Следователно активната политика за стимулиране на икономическото развитие не е "универсално лекарство" и трябва да бъде прилагана след внимателно обмисляне и само тогава, когато икономиката е застрашена от дълбока рецесия. Защото дори когато програмите за увеличаване на бюджетните разходи, финансирани с поемане на нови държавни задължения, в краткосрочен план могат да предотвратят тотален срив на икономиката, то дългосрочният им баланс не е толкова положителен, установяват експертите около Норман Гемъл. "Положителните икономически ефекти често се компенсират от увеличаване на данъците на по-късен етап", заключават учените.