Кризата си отива, страхът остава

След края на летния сезон се наблюдават някои позитивни тенденции в оценките на общественото мнение за икономическата ситуация в страната:
стабилизиране и съживяване на част от бизнеса (предимно експортно ориентирани компании) според оценките на работещите в тях;стабилизация на доходите (основно сред висококвалифицираните специалисти)частична стабилизация на оценките за финансовото състояние на домакинствата.
Това показват данни от проучване Обществени нагласи октомври 2010 на Алфа Рисърч, проведено в периода 25-септември - 4 октомври т.г. сред 1036 граждани.

В същото време липсата на ясни индикатори, дали съживяването е временно и сезонно, или страната наистина излиза от кризата, обуславя запазващото се високо ниво на тревожност за икономическото развитие в близко бъдеще. Страховете са продиктувани основно от:

Продължаващия застой в много икономически сектори, съпроводен от слабо търсене и несигурна икономическа среда;

Запазващата се висока безработица в редица региони на страната;

Заниженото потребление на стоки и услуги, които не са от първа; необходимост - стоки за дома, дрехи, обувки, детски играчки, развлечения.

Противоречивите сигнали от и за бизнеса

Две години след началото на кризата статистическите данни показаха лек ръст и съживяване при някои, най-вече експортно ориентирани сектори. Регистрираните положителни тенденции обаче засягат отрасли и дейности, които имат ограничен ефект върху цялостната икономика, а оттам - и върху покупателната способност и жизнения стандарт на хората. Редица сектори - строителство, транспорт, туризъм, търговия продължават да изпитват трудности. Делът на работещите, според които компаниите им се стабилизират и не виждат значителен риск от сътресения нараства, но все още 32% от заетите смятат, че ситуацията в техните фирми се влошава, този процент е бил 42 през май т.г. За 8% от фирмите кризата не се усеща, 27% признават, че са имали трудности.
Голяма част от работодателите продължават да страдат от недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда. Въпреки благоприятните летни месеци, безработицата се запазва висока (9,14%), като в редица региони този процент е много по-висок. Допълнителен рисков фактор, който изследването не отчита, е планираното увеличение на осигуровките и влиянието му върху личните доходи и бизнес средата.

Стабилизация на оценките за финансовото състояние на домакинствата

След критичния спад на оценките за финансовото състояние на домакинствата през пролетта на 2010 г., в началото на есента те се стабилизират. За първи път от началото на годината делът на хората, които твърдят, че успяват да запазят материалния си статус, превишава онези, които отчитат влошаване. Обръщането на тенденцията активизира сезонното потребление през летните месеци (пътувания, почивки, храна, напитки), но липсата на доверие и предвидимост за данъчната и бизнес среда, както и за заетостта, продължава да определя превеса на склонността към ограничаване и спестяване пред тази за потребление.

Плавен ръст на доходите, но все още слабо потребление

Освобождаването на нискоквалифициран персонал в следствие на кризата е предизвикало като резултат стабилизация в доходите на значителна част от останалите, по-висококвалифицирани специалисти. Тази тенденция обхваща преди всичко големите градски центрове и хората с по-високо образование. Малко по-високият разполагаем доход обаче не успява да активизира значително потреблението. Продължава тенденцията на ограничено потребление на стоки, които не са от първа необходимост - стоки за дома, дрехи, обувки, детски играчки, развлечения. Поради нарасналите цени, увеличение на разходите е налице също при здравните услуги, издръжката на домакинствата и горивата, което също има негативен ефект върху потребителите.

Силно отложени във времето очаквания за изход от кризата

Факторът, който в най-голяма степен обезсилва влиянието на регистрираните позитивни икономически сигнали, са запазващите се високи страхове от негативно развитие на икономическата ситуация в близко бъдеще. Изследването за пореден път ясно доказва тезата, че потреблението е не само функция на разполагаемия доход, но и на доверието в позитивните промени на икономическата и социална среда. Точно тук обаче е най-критичната точка за общественото мнение. Спрямо пролетта на 2010 г. очакванията за излизане от кризата се изтеглят още по-напред във времето. Почти три четвърти от българите не виждат в обозримо бъдеще нейния край, а скептицизмът определя и икономическото им поведение.
В крайна сметка, икономическият и политически климат през следващата година в голяма степен ще зависят от това, дали регистрираните положителни тенденции ще се окажат с кратковременен сезонен характер, дали ще бъдат „изядени" от дълговете на нереформирани сектори, или наистина ще са начало на по-устойчиво съживяване на икономиката.
Изход от кризата през следващата годината очакват 24% от анкетираните, колкото и през май т.г.72% обаче не знаят когато ще стене това някога във времето.
Има и оптимисти - 1% казват, че вече се забелязва излизане от кризата, а 2% очакват това да стане до края на годината.