КНСБ пак призова за +100 лв. към заплатата

Президентът на КНСБ Пламен Димитров поиска служебният кабинет  да продължи политиката на кабинета "Борисов" за увеличението на минималното възнаграждение, защото въпреки нарастването на МРЗ за периода 2015-2017 година със 120 лева, тя остава най-ниска в ЕС. От Конфедерацията очакват среща с премиера през тази или следващата седмица, за да бъдат обсъдени предложенията на КНСБ.
От КНСБ очакват да бъде приет скоро механизъм за формиране на минималната заплата, какъвто и приоритет беше заявен от служебния социален министър Гълъб Донев, очакват и да бъде свикан Националния съвет за тристранно сътрудничество и да бъде поставено началото на планиране на работата на съвета.

От най-големия синдикат у нас настояват служебното правителство да замрази концесията на летище София, за да бъдат предотвратени рисковете от накърняване на националните интереси и възникване на социално напрежение. Конфедерацията очаква и цялостен преглед на състоянието на БДЖ, за да се види доколко са сработили мерките за оздравяване. Предприемане на спешни мерки за оздравяване на енергийния сектор и постигане на баланс по цялата верига на електропроизводството очакват още от КНСБ.

Сред другите искания на синдиката са бърз преглед на споразумението с ЕС за периода 2014-2020 година. Целта е да се види как се изпълняват предварителните условия по него. Не ги ли изпълним, чака ни спиране на средствата, предупреди Пламен Димитров.
КНСБ ще иска още и разговор с новия кабинет на тема готовността на страната за председателството на ЕС. Говореше за много приоритети, трябва да видим какви наистина ще бъдат те и как ще се изпълняват, обяви лидерът на синдиката.

Един от тях е позицията на страната по Европейския стълб за социални права. В ЕС няма единно виждане за неговото бъдеще, част от Вишеградската четворка се противопоставя на въвеждането на минимални стандарти, например. Натискът, който се оказва и от нас обаче е тези стандарти, единни правила за трудовите хора в Европа, да бъдат валидни за абсолютно всички държави- членки, а не само за еврозоната, което се обсъжда в момента, заяви лидерът на синдиката..

Същото трябва да важи не само за минималните заплати, а и за минималните доходи, които да предпазят бедните в ЕС, защото 100 млн. души, сред които и повечето българи, от 500-те млн. души на ЕС са застрашени от риск от бедност, поясни Димитров.
„Искаме равни заплати за равен труд. В България трябва да получаваме такива възнаграждения, каквито сме произвели, а не 4-5 пъти по-ниски, отколкото друг работник в друга част на Европа при същата производителност, отсече президентът на КНСБ.

По искането на АИКБ за внос на кадри по 7 ключови длъжности в икономиката Пламен Димитров припомни, че позицията на КНСБ е негативна.
„Нашите специалисти бягат навън заради ниските заплати. А който иска да внася инженер от друга страна, трябва да му плати поне 1800 лв. като заплата. По –добре тези средства да бъдат дадени на българския специалист и това ще бъде предмет на дискусия, посочи той.

Председателят на СБУ Янка Такева на свой ред отбеляза, че са направили предложения за усъвършенстване на механизма на делегираните бюджет, тъй като не може той да се определя само по показател брой деца. От синдиката настояват да има три основни компонента и да не допуска да се правят капиталови разходи от делегираните средства, а парите да отиват за допълнителни пристройки, вместо за работни заплати и повишаване на квалификацията на учителите. Учителският синдикат иска още дуалното образование да се развива като втори шанс за учениците, отпаднали от образователната система.

В здравеопазването пък КНСБ настоява да отпадне възможността да се закупува техника с пари от здравните пътеки. Това са средства, отделени за пациентите и възнагражденията на медиците. Не е редно от тях да се спестява, за да се закупуват скъпи машини, заяви вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов.

Председателят на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев пък обяви, че предстои подписването на Колективен трудов договор в сектора.
Въпреки черните прогнози за енергетиката, българските миньори и енергетици успяха, с цената на много работа, да осигурят електричество за всички, обяви Вълчев.