Какво шампанско да изберем за Нова година?

Ефросия Благоева, DiVino.bg
Според французите розетата са crème de la crème между шампанските. И наистина не знам дали има нещо по-вълнуващо в сферата на изисканите глезотии за небцето от отпиването на чаша искрящо шампанско розе. Със сигурност броя на жертвите (посестримите ми), паднали „туш” при първата си любовна среща в капана на неустоимия чар на розовото, е огромен. Онова, което остава в сянка, обаче е фактът, че зад нежния цвят стои повече плътност и изява, отколкото в златистите представители на класическите шампански.
Моята първа розова целувка беше с Billecart-Salmon Brut. Добър старт, без съмнение, който ми остави незабравимо преживяване! Всеки, който го е опитвал, ще се съгласи с мен. Никакви панделки и финтифлюшки! Само фокус и баланс с премерена плодова изява и фина пикантност на пиното в края, облечени в красив цвят на сьомга със златисти нюанси, умело пренесен и в дизайна на етикета, и върху металната капачка на бутилката.
Два са методите за получаване на розе – класическият, когато ципите на пино ноар се оставят в контакт с гроздовата мъст, и по-модерният - когато се долива вече готово вино пино ноар във всяка бутилка преди вторичната ферментация. От тук идва по-плътният вкус и изкусителният цвят, вибриращ в цялата палитра на розовото. По-усложнената технология е причина розетата да са и по-скъпи отколкото белите шампански. Без съмнение става дума за много специална категория пенливо вино и беше логично да отделим в самостоятелен панел представянето на седемте проби от нашата дегустация. И въпреки, че съотношението (7 розови срещу 16 златисти класически пенливи вина), е резултат от изпратените от вносителите марки, то все пак е някаква представителна извадка за още една особеност, свързана с розетата, а именно - розето е рядка птица! Само 5% от цялото изнасяно количество шампанско, произвеждано във Франция, е розе. От друга страна е знак, че е намерило своята публика у нас.
Специално внимание искам да отделя на Louis Roederer Brut Rose (вносител: Bibendum), vintage 2006, оценено с 92 точки от DiVino. Заслужава си да похарчите 100 лева за него. От пръв поглед ще разберете, че нещата са специални заради любопитния му искрящ дестинге цвят „лучена люспа”. Елегантност от началото до края! Деликатен, но много сложен нос, стройно тяло и просмукващи се минерални трели в края. В същата група на столевовите са и Veuve Clicquot Ponsadin Brut Rose (Avendi), Moet & Chandon Imperial Rose (Avendi) и Ayala Majeur Rose (Winemarket). Докато Moet & Chandon и Ayala са пример за класическа хармонична изява с акценти на коричка хляб, плод, ядка и фина минералност, то Veuve Clicquot не изневерява на стила си за обемност и мощ, събрани в добър баланс с освежаваща плодовост в съчетание с пикантни и маслени тонове. Шампанско, което би устояло на всякакви кулинарни приумици за предстоящите празници. С около 30-40 лева по-малко ще дадете за G.H.Mumm Brut Rose (Pernod Ricard Bulgaria) и H. Blin Brut Rose (Vinexcellence). Отново класика с балансирани, обли тела. В първото ще откриете повече гладки маслени тонове за сметка на минерална пикантност и плодова свежест във второто.
И последното розе - Albert Bichot Brut Rose (BNK), родено в Бургундия, извън оригиналната за шампанско област или така наречените пенливи креман. (Разликите между шампанско и креман ще откриете в предишния дегустационен репортаж). Деликатно в ароматите си с тревисти акценти, минерали и черешов плод. Сладостно тяло с пикантен финал и само за 22 лева, оценено наравно с Ayala и H. Blin, но отстъпващо на тях по финес и елегантност. Както и във всички други области на изкуството, когато купувате оригинали, плащате повече! Струва си!