Какво притеснява германците за ТПТИ?

Перспективите са примамливи: икономика с над 800 милиона
потребители, простираща се от Вашингтон до Хелзинки. Очаква се с
премахването на митата и създаването на общи стандарти да бъдат
създадени нови работни места и допълнителен икономически
растеж. Мнозина германци обаче имат съмнения около
споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ
- Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции
(ТПТИ - TTIP).

ДПА представя германската позиция.

ВЪПРОС: Каква е позицията на германското правителство?
ОТГОВОР: Канцлерът Ангела Меркел от консервативния
Християндемократически съюз (ХДС) силно подкрепя споразумението
и иска първо да се подпише споразумението между ЕС и Канада
(CETA), което се сочи като образец за ТПТИ. Коалиционният й
партньор - вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар
Габриел, също подкрепя споразумението, но неговата
левоцентристка Социалдемократическа партия е скептична.
Предстоят редица експертни срещи, а екип съветници ще консултира
Габриел. Синдикатите настояват стандартите за защита на
околната среда и на потребителите да не бъдат занижавани заради
споразумението. Обществени услуги като доставките на вода, ще
бъдат изключени от договореностите, така че няма да има опасност
да бъдат поети от американски компании.

ВЪПРОС: Германците ще трябва ли да се откажат от контрола върху
цената на книгите?
ОТГОВОР: В Германия книгите са специална категория културни
обекти и цените са фиксирани от издателите. Това означава, че
купувачите плащат еднакви цени за книги, издадени в Германия,
без значение дали пазаруват в страната или чрез интернет. Цените
не могат да бъдат повишавани или понижавани. Германското
правителство обеща, че културните дейности ще бъдат защитени,
така че контролът върху цените на книгите ще се запази. В
страната имаше оживени протести по този въпрос и петиции събраха
хиляди подписи. Според доклад на парламентарната група на
Зелените предложеното либерализиране на търговията ще даде
предимства на американската интернет индустрия и по този начин
ще доведе до унищожаване на културното многообразие.

ВЪПРОС: Ще ядат ли германците третирано с хормони месо и пилета,
обработвани с хлор?
ОТГОВОР: Не. "Няма да се разрешава внос в ЕС на месо от животни,
третирани с хормони", подчерта министерството на икономиката.
Тъй като стандартите не могат да бъдат понижени според условията
на ТПТИ, може да се предположи, че в ЕС няма да се допускат и
пилета, дезинфекцирани с хлор.

ВЪПРОС: Какъв е графикът за сключване на споразумението?
ОТГОВОР: ЕС и САЩ преговарят по ТПТИ от 2013 година, като досега
са приключени осем кръга преговори. Не е сигурно дали
споразумението ще може да бъде договорено преди изборите в
Германия през 2017 година, тъй като процесът може да бъде
отложен заради президентските избори в САЩ през 2016 година.
Преговорите по споразумението за свободна търговия между ЕС и
Канада приключиха и са в етап на законодателна проверка. Той ще
бъде последван от шестмесечен период за превод на 24-те
официални езика на Съюза, така че държавните и правителствени
ръководители на ЕС ще могат да завършат работата по
споразумението най-рано в края на 2015 година. След това то
трябва да бъде ратифицирано от националните парламенти и може да
влезе в сила най-рано през 2017 година.

ВЪПРОС: Защо германците се противопоставят на ТПТИ?
ОТГОВОР: Най-спорният въпрос за германците е предвидената
възможност инвеститорите да могат да оспорват решенията и
законите на националните власти в съда. Според Томас Оперман,
германски политик социалдемократ, тези опасения са преувеличени.
Той посочва, че за 21-годишната история на споразумението за
свободна търговия между Канада, САЩ и Мексико (NAFTA) срещу
Канада са били заведени само 22 дела по търговски сделки за 152
милиона долара.

ВЪПРОС: Как може да бъде разрешен конфликтът?
ОТГОВОР: Габриел работи заедно със социалдемократите от други
европейски страни, за да представи документ, призоваващ да се
създаде официален търговски съд, така че делата да не бъдат
гледани от гражданските съдилища. Те ще гарантират също така, че
като основания за съдебни процеси няма да бъдат използвани
законодателни промени, "подстрижки" на дълга, ликвидации на
банки или по-строги стандарти, които биха могли да застрашат
печалбите на частните компании. За да се ограничи желанието на
инвеститорите да водят дела, принципът ще бъде "загубилият
плаща". Те също така няма да могат да решават сами дали да
изберат арбитраж или национален съд. /БТА