Какво е Великден за нас

За последните пет години регистрираме ръст от 7% на българите, които честват Възкресение Христово като голям религиозен празник (от 50% през април 2007 г. на 57% сега), показва представително изследване на НЦИОМ, проведено между 30 март и 6 април 2012 г. сред 1000 пълнолетни български граждани. Наред с това, с 9% намаляват заявяващите, че празнуват Великден, без религиозният мотив да е от първостепенна важност за тях (от 40% на 31%).
Едва 4% от анкетираните по принцип не отдават особено значение на този празник.  9% не честват Великден, защото този празник не присъства в техните религиозни и културни традиции.  Великден най-често е сочен като важен религиозен празник от столичаните, от висшистите, от хората на възраст между 40 и 59 години и от жените. Мъжете, респондентите между 30 и 39 години, както и жителите на областните градове по-често от останалите сочат, че честват празника без религиозният мотив да е определящ за тях.
Две трети от самоопределилите се като православни християни в настоящото изследване на НЦИОМ посочват, че ще празнуват Възкресение Христово като религиозен празник, а една трета ще празнуват, без религиозният мотив да е водещ за тях.  Повечето от интервюираните, които посочват, че не са вярващи, също възнамеряват да празнуват Великден.
Промените, настъпили през последните години по отношение на празнуването на Великден са свързани с известно намаляване на дяловете на хората, които боядисват 2
яйца и купуват козунаци. И доколкото домашното месене на козунаци не компенсира намаленото купуване, логичното обяснение може да се търси в икономическите трудности, които българите изпитват.
В масовите представи празникът традиционно се свързва с боядисването на яйца, с купуването на козунаци и с поздрава „Христос Воскресе!”.  Над половината от българите твърдят, че посещават тържествените църковни служби по Великден.
98% от определящите се като православни християни посочват, че в семействата им се боядисват яйца за празника, 93% – че се поздравяват с „Христос Воскресе!” и 88% – че купуват козунаци.
Почитащите Възкресение Христово като голям религиозен празник по-често от останалите поздравяват близките си с „Христос Воскресе!”, по-често посещават празничните църковни служби и по-често спазват постите (частично или напълно).
Месенето на козунаци е специфична празнична дейност в домакинството, която не е еднозначно свързана с финансовите възможности. Жените, респондентите на възраст между 50 и 59 години, заможните и жителите на селата по-често от останалите посочват, че в семейството им се месят козунаци.