Какво беше замразено по договора "Боташ"-"Булгаргаз"

Какво на практика беше замразено по договора с турската газова компания "Боташ" по време на срещата с "Булгаргаз" в Турция? Отговорите дава министърът на енергетиката Ива Петрова в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" на БНТ.

"Това, което направихме в Турция е, че двете компании, "Булгаргаз" и "Боташ", които имат един търговски договор помежду си, се споразумяха с протокол, в рамките на 15 месеца да работят по намиране на решение,  което ще даде възможност да се използва пълният потенциал на договора, да се доразвие договорът и да влязат в едно силно, ефективно и взаимно изгодно партньорство, което им дава перспективи в целия регион на Източна, Югоизточна и Централна Европа, от гледна точка на гарантиране на сигурността на доставките," обясни министър Петрова.  

И допълни, че амбициите на правителството са "Булгаргаз", в рамките на този 15-месечен период, да заложи една силна стратегия за максимално използване на възможностите, които дава договора с "Боташ", така че България да излезе от традиционната си роля на надежден преносител на енергия за региона и да се развие на енергийната карта през своите дружества.  

Тя потвърди, че натрупаните задължения по договора до момента са 360 млн. евро. 

"В протокола е записано, че има съгласие за намирането на ефективен механизъм за уреждане на тези задължения между двете компании, който да не натоварва бюджета, да не натоварва българските граждани и в рамките на предоговарането ще бъдат записани конкретните параметри на този механизъм."

Министър Петрова коментира, че договорът между "Булгаргаз" и "Боташ" е сключен през 2022 г. в условия, при които основният аргумент е бил гарантиране на сигурността на доставките. 

"От тогава насам договорът имаше потенциал, но не беше използван поради по-скоро политически причини и саботиране на договора, отколкото поради липса на желание на компаниите. Договорът винаги е използван, когато става въпрос за сигурността на доставките - през 2022-2023 година, през 2024 година отново, когато имаше проблем с терминала в Александруполис. Но по чисто политически причини не се даваше гласност на използването на договора."

По думите й, използването на договора е било политически саботирано с въвеждането на т.нар. енергийна такса от тогавашния финансов министър, която е взривила доверието в България като надежден транзитор и  държави от региона, като Унгария и Сърбия, които са имали интерес, са стопирали диалога."