Каква вода пием?

Софийският университет и асоциация Активни потребители направиха проучване с тестове на водата за питейно-битови нужди. Целта на изследването е да се установи дали топлата и студената вода за питейно-битови нужди се различават по микробиологични характеристики. Допълнително ще се направи анализ на националните регулаторни изисквания за топлата питейна вода.

Какво включва проучването          

       За изследването са подбрани 14 локации от три града, притежаващи централно обществено водоснабдяване с топла вода за питейно-битови цели – София, Пловдив и Плевен. От всички локации /които можете да видите на сайта на асоциацията/ се събрани проби от студена и топла вода, като е измерена и температурата на течащата топла вода на изхода на крайните потребители, т.е. в кухните. В лаборатория са определени: концентрацията на бактериите във водата (бактериален товар), проведен е култивационен тест за наличие на индикаторни микроорганизми (колиформи и Escherichia coli) съгласно действащата регулация в ЕС, както и анализ на 6 рутинни химически показателя – активен хлор (обичайния дезинфектант), нитрати, фосфати, амониеви йони, желязо и манган.

Какво показват резултатите

       Анализираните химически показатели от всичките 14 локации са в норма. Резултатите за съдържание на активен хлор показват, че само в 7 от тях се откриват нива над 0,05 мг/литър, което е лимитът на детекция на използвания тест. Регулаторната норма от 0,5 мг/л не се надхвърля от нито една проба. В половината от пробите студена вода не е открит хлор. Аналогично, в нито една от 14-те образци, събрани от подгрята вода, не е установено наличие на хлор. В София активен хлор се открива само в 2 от 8 локации. Установеното отсъствие на дезинфектант в половината проби студена, както и всички такива топла вода, увеличава риска от развитие на нежелателни и потенциално патогенни за хората микроорганизми. Всичките 14 двойки проби са анализирани и за наличие на основните индикаторни микроорганизми, колиформи и Escherichia coli, но такива не са открити.

       В изследването се използва бактериалният товар за сравняване на количеството на бактериите между топлата и студената питейна вода от всяка отделна двойка проби. В съотношението топла/студена вода от 13 проби при 12 от тях в подгрятата вода се откриват повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойност е 22 пъти, с максимум 69,5, и минимум 1,4 пъти. Най-високо е това съотношение в пробата от кв. Гео Милев в София.

Това е изненадващ резултат, защото обичайно се предполага, че високата температура ще убие бактериите в подгрятата вода. Обратното на очакваното е следствие от недостатъчно високата температура във водопреносната система. Допълнително, вероятно в тръбите се развиват термотолерантни бактерии, различни от обичайните за питейна вода. Тези бактерии са устойчиви към не особено високите стойности на подгряване.

 Интересни са резултатите от измерване на температурата на топлата вода, течаща от крановете на домакинствата. Средната отчетена стойност е 52,1 градуса.

Факти в подкрепа

В 3 от 14 локации са измерени под 50 градуса.

Препоръките на СЗО и регулациите в много държави изискват температура на топлата вода от 55 и нагоре, на което отговарят само 3 от 14 проби.

Останалите 8 проби са в диапазона 50 – 54 градуса.

В обобщение, във всички изследвани двойки топла/студена вода не се откриват отклонения в рутинните регулаторни показатели за микробиология и химия, освен отсъствието на дезинфектант (активен хлор) в повечето проби. Молекулярно-биологичният анализ показва многократно по-голямо съдържание на бактерии в топлата вода. Развитието на микроорганизми в топлата вода доказано води до поява на патогени за хората. Това означава, че хората с компрометирана или отслабена имунна система могат да се разболеят от бактерии, с които те обичайно изобщо не се срещат. Опитът на други държави показва, че най-често се развиват пневмонии, предизвикани от Легионела и не-туберкулозни Микобактерии. В България съществува заболеваемост сред пациенти с неидентифицирани по причинител и произход пневмонии и е напълно възможно това да е свързано с топлопреносната мрежа.

Препоръки за потребителите

1. Въпреки че тече от същия чучур и има еднакъв произход, топлата вода се различава от студената питейна. В България нашето изследване установи, че в топлата вода от обществената водопреносна мрежа не се откриват дезинфектанти, но се установяват много повече бактерии. Затова не ползвайте топлата вода за питейна!

2. Ограничете използването на топлата вода за някои битови цели, най-вече за устна хигиена (миене на зъби) и готвене.

3. При употреба на студената вода за пиене източвайте поне 1 минута, за да премахнете застоялата затоплена вода и промиете добре тръбата.

4. Не забравяйте – микроорганизмите се развиват в застояла вода, независимо дали се е затоплила по естествен начин или е подгрята. Затова, когато имотът не е използван продължително време, е необходимо да източите добре водопреносната мрежа. В най-общия случай не използвайте за пиене първите няколко часа.

5. Най-податливи за бактериални инфекции с произход питейна вода са бебетата, възрастните и хората с отслабена имунна система. Не използвайте за пиене и готвене топла и/или застояла вода, а в най-добрия случай преварявайте и съхранявайте в хладилник в добре измит и затворен стъклен съд.

6. Когато топлоподаването се осигурява от домакински бойлер, е необходимо да поддържате температура над 60 градуса.

7. Ако членове на домакинството/сградата имат чести респираторни рецидиви или пневмония без контакти с подобна диагноза, трябва да се замислите за микробиологично тестване на сградната водопреносна инсталация.

Пълна информация за резултатите от изследването и показателите за водата във вашия регион ще намерите на сайта на Активни потребители.