Как се промени БГ туристът за 20 години

За повече от 20 години българският турист се раздели с картата за почивка от социалистическите предприятията за по 14 дни на смяна, с безплатните детски лагери. За сметка на това обаче сънародникът ни научи какво е офроуд, яхтинг, сърфинг, дайвинг, параглайдинг, сноуборд и какво екотуризъм, и не само научи, а и активно започна да ги практикува по време на почивката си. Това разказа за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Загубите ни обаче биха станали още по-осезаеми, ако се върнем към началото на миналия век, когато българинът се отдава на световната мода на курортолечението, и посещава морските бани във Варна и Бургас за по три - шест месеца. На фона на тези туристически загуби и печалби непокътнат остава само образът на възрастната жена, която в едната си ръка държи парче велпапе с надпис "Давам квартири", а с другата дърпа чантите на курортистите. Тези квартири са запазили обзавеждането си, чаршафите, леглата, миризмата - хладна, наслоена миризма на дълго неизползвана стая, каза Румен Драганов. Всъщност системата за почивки с карти се е запазила за служителите на МС, МВР, МО и правосъдното министерство, припомни Румен Драганов. За останалите българи обаче средната почивка вече трае 3,8 дни. Българинът попада в диапазона на туристите, които могат да си почиват от нула лева с нощувка на плажа, до тези, които си заграждат плажната ивица.
Профили на туристите в България
Според Румен Драганов може да се каже, че скандинавските туристи са доста по-разкрепостени в поведението си и в контактите си. Английските туристи са по-въздържани и неконтактни, за разлика от шумните ирландци, които предпочитат да са в заведенията, да наблюдават спортни състезания и да се веселят и пият бира групово. Французите са насочени към културния туризъм, отбеляза Драганов. Те избягват шумните комплекси и не разбират този начин на губене на време - като излежаване на плажа или край басейна, без човек да разширява културата си и да обогатява знанията си. Френските туристи са най-пътуващите във вътрешността на страната ни, за да се запознаят с нашите културни забележителности. Испанците, италианците и португалците са склонни към поклоннически пътувания. Многолики са туристите от Русия. Извън сезона и в самото му начало у нас идват главно собственици на имоти в България, техни близки, роднини и приятели. Като цяло това са по-възрастни хора. В началото на юни пристигат новите руснаци, които видимо са заможни. Демонстрират самочувствие, маркови дрехи и аксесоари. Те пристигат със семействата си. В някои случаи съпругите им и децата остават за около три месеца, а бащата се връща към бизнеса си в Русия. В края на сезона идва масовият руски турист. Тогава пристигат и същият тип туристи от Полша, Чехия, Унгарци, които отиват на южното Черноморие. Това са така наречените "нискобюджетни " туристи, които си купуват продукти от супермаркета, носят си плажни чадъри и гледат да спестят от всички удоволствия извън олинклузива. Туристите от арабския свят понякога идват на почивка в България с няколкото си жени и многото си деца. Част от тези туристи практикуват техните си обичаи при почивката си.
Българският турист
Българинът като турист обхваща всички профили, смята Румен Драганов. Той е от тези туристи, които умеят да нощуват за нула лева и минават през дупка в оградата на къмпинга, веднага се социализират с групите около палатките, пеят, пият и похапват заедно с къмпингарите и минават тънко почивката. Любознателните откриват невероятните чудеса в Източните Родопи, Странджа-Сакар, Рупите и загадките на хилядолетната история по земите ни. Новите българи намират смисъл в екстремните спортове, екологичната кулинария на къщите за гости във вътрешността на страната, главно в планините и многобройните фестивали за съвременни изкуства на открито. Българинът е и от онези, които смятат, че трябва да си заградят плажната ивица и да бдят никой да не пристъпва през територията им. Той обича да демонстрира високия си стандарт с пръстени с брилянти дори и под чадъра на плажа, коментират експертите.