АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Потреблението на възобновяема енергия като вятърна енергия, слънчева енергия и енергия, получена от органични материали, възлиза на 358 петаджаула (PJ) през 2024 г., което представлява увеличение от 15 на сто в сравнение с предходната година.


Въпреки това изявлението на Огор представлява значителна промяна в енергийната политика на Дания, за която ключови са възобновяемите енергийни източници, свързани с производството на вятърна и слънчева енергия, посочва Ройтерс.


Бъдещата вятърна електроцентрала в Киргизстан ще бъде първият експортен ВЕИ проект на компанията. Проектът е за вятърен парк с инсталирана мощност от 100 мегавата в Исък-кулска област, Киргизстан. Документът предвижда и продажбата на електроенергията, произведена от вятърния парк.


BP трябваше да отдели на проекти за офшорна вятърна енергия около една трета от предвидените 30 милиарда долара за възобновяема енергия за периода от 2023 до 2030 година.


Приходи: Секторът на възобновяемата енергия е генерирал приходи в размер на близо 1.9 млрд. евро през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г.


Вятърната енергия на брега и в морските територии ще намали цените на електроенергията и ще спомогне за балансирането на пазара. Техническият потенциал за вятърна енергия в българския участък на Черно море се оценява на 116 ГВт.


Миналия месец енергийният министър Байрактар заяви, че Турция има за цел да увеличи капацитета за производство на вятърна и слънчева енергия до 120 000 мегавата до 2035 г., което ще изисква близо 80 милиарда долара инвестиции, напомня агенцията.


Според депутата Делян Добрев е изключително важно България да има законодателство за офшорната вятърна енергия. Той се съгласи с прогнозата, че се очаква недостиг на електрическа енергия още през януари и февруари, като се позова на анализ на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).


Строителството е планирано да започне през 2025 г., като в момента на обекта се извършват измервания на вятъра. Очаква се съоръжението да бъде пуснато в експлоатация в края на 2026 г. Проектът стана възможен благодарение на сътрудничеството между Русия и Киргизстан.


Средният добив от културата в община Добричка е 185 кг/дка, в община Добрич земеделците прибират по 180 кг/дка. Земеделските стопани в общините Балчик, Каварна, Шабла и Крушари реколтират по 170 кг/дка.