Испания привлича мигранти, необходими за икономиката

Николай Станоев, БТА

Испания си осигурява работници, като узаконява статута на нелегални имигранти. Тази политика на социалистическото правителство е в контраст с действията на повечето други западни държави, включително такива, също управлявани от леви партии, на фона на засилващото се обществено недоволство от миграцията, намиращо израз и във възхода на крайната десница в редица страни. Испанската икономика, която нараства с бързи темпове и е давана за пример в западния свят, обаче има нужда от работна ръка.

Над 1,17 милиона имигранти в Испания са подали заявления за участие в безпрецедентната програма на правителството за масово узаконяване, съобщи в началото на този месец националната новинарска агенция ЕФЕ.

Повече от половината от тези молби (608 хиляди) вече са били одобрени, като съответните мигранти ще получат временно разрешение за пребиваване и работа в Испания.

Високото число може и да е изненадало правителството, което очакваше да кандидатстват около половин милион мигранти, но не и мозъчни тръстове и полицията, чиито прогнози, цитирани от Асошиейтед прес, се доближаваха до прага от един милион.

Неслучайно срокът за кандидатстване беше удължен от 16 април до 30 юни по настояване на социални организации и политически партии, посочва ЕФЕ. Според тях първоначалният период е бил твърде кратък заради административни и бюрократични пречки.

Инициативата предизвика разделение в испанското общество. Тя беше приветствана от леви партии, неправителствени организации като "Каритас" и синдикати. Срещу нея обаче се обявиха десни политически сили като основната опозиционна сила - консервативната Народна партия, и крайнодясната "Вокс".

Нещо повече, тя влиза в контраст със засилените мерки за депортиране на незаконно пребиваващи мигранти в други страни от Европейския съюз (ЕС) и в Съединените американски щати (САЩ), отбелязва АП.

Това важи с особена сила за САЩ след връщането на власт на президента републиканец Доналд Тръмп. Показателна за тенденциите в ЕС е, че затягат политиката си по отношение на мигрантите дори страни, управлявани от левицата, като Дания на министър-председателката Мете Фредериксен от социалдемократическата партия. Това донякъде е в отговор на промяната на обществените настроения, намираща отражение във възхода на крайната десница. Показателно е, че формации като "Алтернатива за Германия" и Националния сбор водят в социологическите проучвания в двете водещи европейски сили.

Испанският министър-председател Педро Санчес впрочем е един от водещите лидери на прогресивното политическо течение в ЕС. Той защити програмата като "акт на справедливост и необходимост", като каза, че хората, които вече живеят и работят в Испания, трябва да могат да го правят "при равни условия" и да плащат данъци.

Консервативната и крайнодясната опозиция обаче критикуват управляващата социалистическа партия, че подкопава устоите на испанското общество, преследвайки своите собствени интереси, като си осигури избиратели от мигрантски произход.

И така, заявления са подали общо 1 170 000 мигранти. От тях вече са получили временно разрешение да работят 608 781 души. Този брой обаче със сигурност ще бъде по-голям, тъй като крайният срок за обработване на заявленията е три месеца, считано от 30 юни.

При това около 160 000 от мигрантите, получили разрешение, вече са си намерили официално работа, посочва ДПА.

Най-много молби са подали емигранти от Латинска Америка - нещо логично, предвид близките езикови, културни и исторически връзки, заради които в Испания живеят милиони хора от този регион.

На първо място, с дял от 26%, са колумбийците, отбелязва Асошиейтед прес. Венецуелците са трети (11%), а перуанците - четвърти (9%). На второ място, с дял от 13%, са мароканците, като ключовият фактор тук е географската близост.

Впрочем Испания на няколко пъти е обявявала подобни програми, припомня АП. Първите три пъти това направи правителството на премиера социалист Фелипе Гонсалес през 80-те и 90-те години на миналия век, но и министър-председателят консерватор Хосе Мария Аснар излезе с две подобни инициативи през първото десетилетие на този век.

В резултат на повишаването на стандарта на живот в Испания след края на диктатурата на Франко през 1975 г. и влизането на дотогава бедната страна в ЕС през 1986 г. нейното население се увеличи значително, за да достигне 50 милиона души. Една пета от тези хора - около 10 милиона човека, са родени в чужбина.

А Испания има нужда от работна ръка, при условие че страната, засегната тежко от световната финансова криза от 2008 г., наред с другите южноевропейски държави, сега е смятана за един от отличниците сред икономиките в ЕС.

Ключови отрасли на испанската икономика като селското стопанство, туризма и услугите, зависят от емигранти от Латинска Америка и Африка, посочва АП.

По прогнози на правителството, цитирани от Ройтерс, броят на чуждестранните туристи тази година може да достигне 100 милиона - впечатляващо равнище.

Иберийската държава, която е на второ място сред туристическите дестинации след съседна Франция, посрещна миналата година рекордните 96,8 милиона туристи - увеличение от 3,2% в сравнение с предходната.

В края на миналия месец испанското правителство повиши прогнозата си за икономическия растеж тази година от 2,2% до 2,6%, предаде Франс прес.

Показателно за бързите темпове, с които се развива икономиката, е фактът, че въпреки увеличаването на работната ръка безработицата намалява.

Броят на безработните в Испания е намалял миналия месец под 2,3 милиона за първи път от януари 2008 г., съобщи Министерството на труда, цитирано от ДПА.

При това младежката безработица, която е сериозен структурен проблем в страната, е намаляла до исторически минимум от 159 800 души.

Аналитичното подразделение на американската банка "Голдман Сакс" (Goldman Sachs Research) обяснява високия икономически растеж на  Испания, по-конкретно в сравнение с еврозоната като цяло, с повишаването на производителността на труда и подобряването на фискалната позиция на четвъртата икономика в елитния клуб.

Списание "Атлантик" отбелязва, че Испания, която е била част от групата на лошо представящите се южни икономики в еврозоната, си е взела необходимите поуки, за да стане "отличник". За целта страната е осъществила необходими структурни и фискални реформи, както разказва американското издание.