АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Европейският съюз може да се наложи да намали нивото си на отвореност към китайския внос без по-голяма реципрочност от Пекин. Китай отхвърли твърдения на ЕС за свръхпроизводство и настоя за облекчаване на износа на технологии.


Как България да превключи на по-висока икономическа предавка? България стъпва на здрава макроикономическа база и заслужено се присъединява като 21-ия член на Еврозоната: ниска инфлация (2,6%), стабилен растеж (2,8%) и ниска безработица (3,8%).


ЕЦБ извършва тематични проверки на състоянието на банките в еврозоната на всеки две години, т.е. тогава, когато не се провежда стрес тест в целия Европейски съюз от Европейския банков орган (EBA). Последният от тях, през 2024 г., беше посветен на киберустойчивостта.


Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юни 2025 г. спрямо юни 2022 г.) е 16.3%, а за последните пет години (юни 2025 г. спрямо юни 2020 г.) е 39.5%.


Това е най-високият темп на инфлация от април 2024 г., когато цените се бяха повишили с 5,9 процента. Цените на хранителните продукти са нараснали със 7,4 процента спрямо година по-рано, а тези на нехранителните стоки - с 3,9 на сто.


През юни 2025 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (2.8%), „Ресторанти и хотели“ (1.3%), „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (0.8%) и „Транспорт“ (0.7%). Намаление е регистрирано в: „Облекло и обувки“ (-0.6%), „Съобщения“ (-0.2%) и „Разнообразни стоки и услуги“ (-0.1%).


Тази седмица, по време на изслушване в Европейския парламент, еврокомисарят по търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович, заяви че се надява в близо бъдеще да постигне споразумение със САЩ, но че и са предвидени ответни мерки, ако настоящите предложения за мита (в размер на поне 20 на сто), се запазят.


През периода 2025–2027 г. очакваме растежът на реалния БВП в България да остане близо до този от 2024 г., като прогнозираме той да възлезе на 2.9% през 2025 г., след което да се забави слабо до 2.7% през 2026 г. и 2027 г.


Очаква се средните добиви от пшеницата тази година да са около и малко над 500 кг от декар, а от ечемика – между 450 и 700 кг в различните части на региона, коментира за Стоян Александров – член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на регионалния браншови съюз в област Ямбол.


Целта на този ход е да не се налагат планираните допълнителни вносни мита, докато траят преговорите, въпреки че много подробности остават нерешени, включително как ще бъдат структурирани бъдещите търговски отношения между САЩ и Европейския съюз.