Интернет – спасението на потребителите в България

Интернет и обаждане по телефона са най-широко разпространените начини за търсене на информация за правата на потребителите, сочат резултатите от изследването на Галъп Организейшън, Унгария по поръчка на Европейската комисия, Генерална Дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите”, цитирани от агенция Фокус. Изследването е проведено от 2 до 6 септември 2009 г. с 1003 случайно подбрани български граждани на възраст между 21 и 45 години, които са били интервюирани по телефона.
Почти половината от запитаните респонденти посочват Интернет като техен основен източник на информация (48%), а 16% го поставят на второ място, когато трябва да назоват един или повече начини за търсене на информация относно потребителските права. Телефонното обаждане се споменава от приблизително един на трима респонденти като първи и като втори източник (29% и 33% респективно). По-младите респонденти (на възраст от 21 до 35 години) са по-склонни да ползват Интернет като информационен източник, отколкото респондентите на възраст от 36 до 45 години, които от своя страна са по-склонни да направят телефонно обаждане.
Помолени спонтанно да изброят всяка българска институция, организация или асоциация за потребителски права, става ясно че близо две трети от респондентите знаят за поне една такава (64%); малко повече от една трета от интервюираните лица отговарят, че не познават нито една такава организация или не дават отговор. Общо, почти 9 от всеки 10 респонденти са чували за Комисията за защита правата на потребителите (87%); името й е спонтанно посочено от повече от половината респонденти (52%). Три четвърти от респондентите правят връзка между правителството и съответното министерство и защитата на потребителските права (74%) и 17% посочват този отговор спонтанно. Повече от една трета от интервюираните българи заявяват, че биха се доверили на Комисията за защита правата на потребителите относно получаването на коректна информация и съвет за потребителските им права (36%). Четиринадесет процента от респондентите биха се доверили на информация, получена от приятели и роднини, а 1 от всеки 10 респондента предпочита да получи информация от адвокати (11%). На информация, предоставена от потребителски асоциации биха се доверили 12% от интервюираните: 6% имат доверие в информация, разпространена от местна или регионална потребителска асоциация, а 3% - във всеки от случаите – се доверяват на национални потребителски асоциации и Българската национална потребителска асоциация.. Около един от всеки осем души (13%) не е пожелал или не е могъл да даде отговор, докато 2 % се доверяват на информация, предоставена от „други” институции.
Комисията за защита правата на потребителите е била ползвана от 67 от 79 респондента, контактували с организация за правата на потребителите (85%). Членовете на по-младата възрастова група са донякъде по-склонни да контактуват с Комисията (87% срещу 81% в сравнение с респондентите от по-високата възрастова група). Петима интервюирани са се свързали с Федерацията на потребителите в България (6%), с Българската национална потребителска асоциация - четирима (5%), а 10 българи са се обърнали за информация или съвет към „други” структури за права на потребителите (13%). Такива структури са, например, Европейският потребителски център в София, Независимият съюз на потребителите в България и потребителски списания като Потребител (като всяко от тези е посочено от един респондент).
Българите, които са се свързвали с някоя потребителска организация в по-голямата си част са удовлетворени от получената услуга и в повечето случаи са готови да препоръчат тези организации на приятели и роднини. Въпреки че респондентите намират обслужващия персонал като услужлив, а получения съвет като полезен, разглеждането на самата молба често се оценявано като неефективно.