АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Искането се основава на успешното завършване на всички 53 етапа от реформите и инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, което допълнително потвърждава позицията на Хърватия сред страните с най-добри резултати в ЕС в прилагането на плановете за възстановяване.


Сравняваме някои от характеристиките на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички разгледани страни са членки на ЕС, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред подобни демографски предизвикателства и имат сравнително близки нива на доходи.


Те бележат ръст от 143% на годишна база през първото тримесечие на 2025 година до 800 млн. евро, сочи доклад на компанията за професионални услуги и управление на инвестиции в сферата на недвижимите имоти "Колиърс" (Colliers).


За периода от 2014-2020 г. общо 942 млн. евро са инвестициите на кохезионната политика за устойчив транспорт. Тези инвестиции са подпомогнали развитието на основната и на съпътстващата пътна мрежа, а с тях са модернизирани около 375 км жп инфраструктура.


Данните от някои окръзи сочат към 9 или 9,5 тона на хектар. Добивите варират между различните окръзи, но са по-стабилни в Източна Хърватия, по-специално в Осиешко-баранския и Вуковарско-сремския окръг.


Досега България е получила 1,37 млрд. евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост като част от първото си плащане. Комисията ще одобри последващи плащания въз основа на напредъка в изпълнението на инвестициите и реформите, очертани в изменения план за възстановяване и устойчивост на България.


Сред страните членки на ЕС Дания е имала най-висок дял възобновяеми източници в енергийния си микс през първото тримесечие на годината - 88,5 на сто, следвана от Португалия - 86,6 на сто и Хърватия - 77,3 на сто. Най-нисък дял на възобновяемите източници на електроенергия е отчетен в Чехия - 13,4 на сто, Малта - 14,4 на сто и Словакия - 15,1 на сто.


В резултат на допълнителните средства, осигурени от ведомството, инвестициите в развитие на семейни фирми и занаятчии вече достигат 194 млн. лева.


Инспекции, глоби, ценови таван за редица хранителни стоки, мобилно приложение и денонощна гореща линия са сред мерките, които са позволили на Хърватия да се справи със спекулативното покачване на цените след влизането на страната в еврозоната през 2023 година, сочи анализ на Фискалния съвет на България.


Още пдробности от изследването на EY: ПЧИ в България през 2024 г. се увеличават с 44%. В Европа те спадат до деветгодишно дъно, като проектите намаляват с 5%, а работните места с 16%. 37% от компаниите са намалили инвестиционните си планове. 61% от компаниите очакват привлекателността на Европа да се подобри в дългосрочен план с потенциал за растеж в ИИ и възобновяема енергия.