Инвестиции в трюфели носи добри доходи

До 20 000 лева от декар годишно се печелят от засаждането на дървета, заразени /инокулирани/ с летен трюфел. Това съобщи Йово Йовчев от София, който работи с компания, специализирана в производството на "трюфел дървета".
Съществени приходи има още първата година, които дават възможност за бърза възвръщаемост на инвестицията, но основните приходи са след петата година от засаждане  на дърветата, добави той. Според него от няколко години чужденци инвестират в България в трюфелови плантации с голям успех.
При нас идват хора с подробна карта на почвите у нас, с оградени райони - най-подходящите места за отглеждане на подземни гъби. Това е блестяща форма на алтернативно високодоходно земеделие, за което се оказва, че българските почви и климатични условия са едни от най-подходящите в света, заяви Йовчев.
От следващата година субсидирането на производството на тютюн спира и стотици хиляди хора, предимно в Родопите, търсят алтернатива на този нискорентабилен бизнес. Инвестицията в трюфелова плантация не е голяма, най-важното е да се направи предварителен анализ на почвата и, ако е необходимо, да се подобри химичният й състав, добави земеделецът.
В световен мащаб търсенето на трюфели е 10 пъти по-голямо от предлагането. Добивите на диви трюфели всяка година, а култивирани трюфели не успяват да намалят цените. Белия трюфел (Tuber magnatum), който расте само в дивата природа, достига цена до 4000 долара за килограм, цената на черния зимен трюфел (Tuber melanosporum) надхвърля 1000 долара за килограм, а черният летен трюфел (Tuber aestivum) в момента се продава между 700 и 900 долара за килограм.
В технологията за производството на "трюфел дървета"  най-важно е стерилната среда. Тя предпазва фиданките от конкурентни видове гъби. Дърветата се отглеждат в специални контейнери, което намалява до минимум шока за растението от презасаждане.
Едногодишните трюфел дървета се доставят, когато са в пълен покой - в късна есен. Дърветата обикновено са дъб и лешник, и са снабдени с пълен план за засаждане, като обичайният норматив при лешниците например е 160 дървета на декар./БТА/