АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Последни проучвания на Евробарометър показват, че разходите за живот и достъпът до жилище са сред най-големите притеснения на европейските граждани.


Влизането в еврозоната ще даде тласък на конкурентоспособността и ще отвори достъп до по-изгодно финансиране. Българският бизнес ще спести значителни разходи за валутна конверсия, ще намали риска при международни сделки, ще има достъп до по-евтино финансиране и ще оперира в по-прозрачна и предвидима икономическа среда.


Страните от ЕС с най-голям годишен ръст на потребителските цени през юли са Румъния (6,6 на сто), Естония (5,6 на сто) и Словакия (4,6 на сто), а с най-малък - Кипър (0,1 на сто), Франция (0,9 на сто) и Ирландия (1,6 на сто).


През 1990 г. средностатистическият виетнамец е можел да си позволи стоки и услуги на стойност около 1200 долара годишно, коригирани спрямо местните цени. Днес тази сума е нараснала над 13 пъти - до 16 385 долара.


Президентът на САЩ Доналд Тръмп представи в четвъртък (местно време) алтернативна икономическа статистика, доказвайки, че официалните данни за заетостта в страната са били "умишлено" изкривени в полза на неговия предшественик Джо Байдън.


Анализът съпоставя очакванията за България с опита от Словения и Хърватия. В Словения през 2007 г. въвеждането на еврото води до повишение на цените с около 0,3 процентни пункта – основно поради закръгляване - без траен инфлационен ефект въпреки финансовата криза.


Сравняваме някои от характеристиките на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички разгледани страни са членки на ЕС, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред подобни демографски предизвикателства и имат сравнително близки нива на доходи.


Как България да превключи на по-висока икономическа предавка? България стъпва на здрава макроикономическа база и заслужено се присъединява като 21-ия член на Еврозоната: ниска инфлация (2,6%), стабилен растеж (2,8%) и ниска безработица (3,8%).


Най-ниските дялове на жените, заети в ИКТ сектора, са отчетени в Чехия (13 на сто), Малта (14,7 на сто) и Унгария (15,2 на сто). На другия край на скалата с най-голям дял на жените, работещи в сферата, са били Естония (27,6 на сто), Румъния (27,3 на сто) и България (27 на сто).


Това е сложен юридически и стратегически процес, който може да отключи нови възможности за растеж, оптимизация и пазарна експанзия. Особено в динамичната икономическа среда днес, сливанията и придобиванията (или M&A сделки) се използват все по-често от български и международни компании.