Икономиката - плюсове и три минуса

Летаргията на българската икономика продължава. Ниският растеж на икономиката може и да е приемлив за развитите страни, но за страна като нашата с толкова ниско БВП на глава от населението икономическият растеж, към който трябва да се стремим и то в краткосрочен план, трябва да е поне 4-5 процента. Това заяви Мартин Цанов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, при представянето на резултатите за България в Годишника на световната конкурентоспособност 2014. Годишникът се издава от Института за развитие на управлението, Швейцария. През последните години основните показатели в профила на българската конкурентоспособност не са се променили, показват данните. През 2014 г. България заема 56-то място, докато през 2013 г. е била на 57-мо от изследвани общо 60 икономики. Страната остава далеч от най-доброто си постижение - 38-място  през 2009 г., когато е имало много повече преки чуждестранни инвестиции и икономически растеж, отчете Цанов. След настъпването на кризата страната ни все още не успява да създаде стабилни и дългосрочни фактори за конкурентоспособност, добави той.
През 2014 г. България е подобрила експортните си позиции; публичните финанси остават стабилни; кризата на пазара на труда започва да утихва, но нивото на безработица остава високо, а дългосрочни фактори за конкурентоспособност като околна среда, инфраструктура и здравеопазване, остават сред най-ниско оценените в България, са основните изводи от доклада. Първите шест места в класацията по конкурентоспособност на икономиката заемат САЩ, Швейцария, Сингапур, Хонг Конг, Швеция и Германия.
През 2014 г. се открояват три фактора, будещи притеснение - продължаващото ниско равнище на качество на образованието, липса на достъп до свеж финансов ресурс и дефлацията в комбинация с административен натиск върху цените на електроенергията, посочи Цанов. Според анализаторите в Центъра за изследване на демокрацията враждебното отношение на правителството към стратегически инвеститори като ЕРП-тата нанася поражения върху бизнес климата и инвестиционния облик на страната. Мартин Владимиров, анализатор в организацията, заяви, че в последната година се е увеличила непредсказуемостта в сектор енергетика, а той е особено важен за инвеститорите. По думите му не се обосновава достатъчно добре участието на страната ни в големи инфраструктурни проекти като "Южен поток" и дали това ще промени с нещо зависимостта ни от един източник на газ.
Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията, заяви, че се говори постоянно за увеличение на доходите, но трябва да се види данъчната система. В момента тя е регресивна - наказва хората, които имат по-ниски от 2000 лв. доходи, а това е огромната част от населението, отбеляза Стефанов. Според него системата трябва да се диференцира и да има необлагаем минимум, за да могат хората да потребяват повече.