Извънреден труд до 300 часа годишно

Възможността бизнесът да кара работниците си да работят извънредно до 300 часа на година, предлага социалният министър Бисер Петков. Увеличение на лимита за извънреден труд от 150 на 300 часа е една от промените в Кодекса на труда, които подготвя социалното министерство, съобщиха от ведомството пред “24 часа”.

Ако тези 300 часа извънреден труд се разхвърлят на работните дни в годината, това означава възможност за удължаване на работния ден от 8 на над 9 часа.

Полагането на извънреден труд обаче ще се включва вече задължително в колективния трудов договор, предвижда предложението на социалното министерство. В момента той може да бъде предвиден и в индивидуалния договор.

Правото да се полага до 300 часа извънреден труд бе поискано от бизнеса в неговите предложения за промени в кодекса. Те пожелаха и правото на т.нар. нулеви работни часове, т.е. да могат да викат работниците по-рано на работа, без това да се отчита като работно време. Синдикатите пък предложиха въобще да отпадне възможността за извънреден труд извън регламентираната 40-часова работна седмица.

При полагането на нощен труд фирмите задължително да осигуряват храна на работниците, предлага още социалното министерство. Предвидено е и осигуряването на представително облекло за всички работещи в администрацията, а не само за тези, които са държавни служители.

Облекчение за работодателите ще е и изискването документите на трудовото досие да се пазят само 10 години, а не както е в момента - 50. Това също е предложение на Бисер Петков.

Засега социалното министерство не казва дали е уважило някое от исканията на синдикатите. КТ “Подкрепа” например предложи да отпадне възможността работодателят да плаща само 60% от заплатата при финансови затруднения. Те поискаха и повишаване на защитата от уволнение на работник. Освен това профсъюзите настояват да се върне и класът за прослужено време в държавната администрация, докато работодателските организации се борят за пълното отпадане на тази възможност за увеличение на заплатите на работниците.

Не е отразено и искането на Българската стопанска камара при отпуск по майчинство жените вече да не получават право на платен годишен отпуск, който да им се натрупва. В момента след връщането от майчинството те реално имат и натрупан отпуск за една или две години работа.

Бизнесът искаше и разширяване на възможността да прекратява едностранно трудов договор, както и намаляване на възможностите работниците да получават обезщетение само в случаите, когато договорите са прекратени едностранно от работодателя.

Окончателните предложения за промени в КТ ще бъдат обявени през март. А в края на март те трябва да бъдат одобрени от правителството и внесени в Народното събрание.