Защо България губи работни места?

Мира Лазарова
Бившите източноевропейски държави, които след промените запазиха индустриалния си облик, поддържат и стабилни равнища на пазара на труда. България не е сред тях, защото преструктурирането на икономиката доведе до акулумиране на заетост основно в сферата на селското стопанство, търговията и туризма. Така коментира проф. д-р Искра Белева от Института за икономически изследвания при БАН по време на публичната си лекция за европейските трудови пазари и в каква степен
кризата ги отдалечава от Стратегията „Европа 2020”.
В Стратегията е записано, че до 2020 г. страните членки трябва да осигурят 75% заетост на населението на възраст от 20 до 64 години, да инвестират 3% от БВП на ЕС в човешките ресурси и да намалят с 20 млн. хората в риск от бедност или социално изключване.
Страната ни може да изпълни този процент на заетост като количествен растеж, но това няма да доведе до стабилност на пазара на труда, подчерта проф. Белева. Според нея причините са в радикално променения облик на българската икономика, която не генерира инвестиции и разкриване на нови работни места, и в липсата на алтернативни източници на доходи извън работната заплата, както и на гъвкави модели за осигуряване на заетост.
От новоприсъединилите се страни в ЕС най-висок спад на заетостта по време на криза регистрира България, сочат изнесените от проф. Белева данни. Като равнище на безработицата се нареждаме в средната група – над 10%, но за разлика от останалите европейски държави у нас са засегнати както ниско и средно-квалифицираната работна сила, така и хората с добри заплати.
Липсват и алтернативни източници на доходи, извън работната заплата, както и гъвкави модели на заетостта в отговор на кризата, смята проф. Белева. Като пример за това тя посочи прехода към намалено работно време, което в Германия, Франция, Австрия и Естония нараства, а в Полша достига дори до 27 пункта. В България с договори на непълен работен ден са само 4.1% от заетите през 2011 г.
Структурата на заетостта у нас не е фактор за растеж – средно-квафилицираната работна сила губи потенциал, предлагането на труд е ограничено, налице е и силен демографски проблем, подчерта проф. Белева. Според нея, за да изпълним основните цели на Стратегия „Европа 2020” трябва да се разработят антикризисни мерки за насърчаване създаването на нови работни места, развитие на гъвкави форми на заетост, политики в подкрепа на доходите и социални схеми за закрила срещу безработица.