EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Законът за конфискацията - заплаха за елитите

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Законът за конфискацията - заплаха за елитите

mail09:50 | 04.05.2012прегледи 1212 коментарикоментари 0


Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, пред Радио "Фокус"

Г-н Безлов, според Вас, заплаха ли е за бизнеса и за гражданите законът, който така разгорещено се гледа и е почти преполовен вече - Законът за отнемането на незаконно придобито имущество?
Тихомир Безлов: Противниците на закона много силно се опитват да ни убедят, че това е заплаха. В рамките вече на две години слушам колко огромна заплаха е подобен закон. Сещам се, че подобен аргумент имаше и преди девет-десет години, когато започна да се очертава този закон, така наречения закон „Петканов”. Бих искал в един по-различен контекст да го коментирам.
Водещ: Да.
Тихомир Безлов: Не бих искал да коментирам юридическите аргументи, не съм юрист. За мен е интересен политическия контекст, икономическия контекст. И всъщност, какъв за мен е най-големият проблем, който създава този закон, най-сериозната причина, за да има такъв сблъсък. Според мен, това е един от малкото закони, ако не е единственият, който посяга на преразглеждането на това, което се е случило при прехода. Той действително е голяма заплаха за елитите, които смятат, че преходът е свършил и ме убеждават, че преходът е свършил. Целият този грабеж, всички кражби, които се случиха със заводи, офиси, банки, земи, цялото това разпределение, което го виждаме, което се осъществи в рамките на тези двадесет години. Хайде да кажем - законът засяга по-малък период, всъщност. Тези елити са под риск. И ако досега, през целия този период, се създаваха закони, които спомагаха незаконното заграбване, преразпределение. Да си спомним реституционни закони, банкови закони, приватизационни закони, РМД-та, може да изброяваме вероятно половин час. Всички те бяха сглобени, така че практически да може богатството да се концентрира. И сега възниква една нова ситуация. Когато възникна идеята за този закон преди девет-десет години, аз си спомням колко много се спореше. И ако се върнем на сегашното му битие, това е първият случай според мен, в който ГЕРБ бламираха премиер.
Водещ: Да. При първия предложен вариант.
Тихомир Безлов: Аз не мога да си представа, че ако този закон не засягаше толкова сериозни интереси, щеше да се стигне до момента премиера да обяви, че отива на избори, ако не се приеме.
Водещ: Да, той каза, че ще подаде оставка.
Тихомир Безлов: Аз не се сещам за друг закон, който да предизвика толкова сериозен сблъсък. И то, не говорим само от страна на опозицията, в крайна сметка това й е функцията. Но преди да се стигне до толкова сериозни сътресения вътре, в управляващата политическа формация, за мен стана ясно, че този закон действително изглежда засяга някакви интереси, много сериозни интереси. Макар, че аз съм скептик в това отношение.
Водещ: Защо сте скептик? Тъкмо започнах да се обнадеждавам, че виждате в закона наистина път към целта му, а тя е справедливост. Това е записано в самия закон.
Тихомир Безлов: По същия начин, както и предишния закон, по време на пътя му, от момента, в който се появи до момента, в който стана закон, това, което наблюдавам е, че хората, които не успяват да го спрат, успяват да го променят. И бяха приети много и различни, уж малки промени, които да го направят по-ефективен и по-справедлив, и по-безопасен да кажем за почтените хора. Но в крайна сметка, тези промени много ефективно успяха да го, както се случи през стария закон на „Петканов”, успяха да го кастрират. И в момента нещо подобно се случва. Тоест например тези 250 000 леа таван.
Водещ: Да.
Тихомир Безлов: Аз не знам как успяха да постигнат тази сума, но това в никакъв случай не са пари, които 98-99 процента от българските граждани имат. Става дума за разлика. Не става дума за вашия наследствен апартамент, земя и така нататък. Става дума за имущество, което не можете да покажете. 250 000 - това са огромни пари, дори за най-богатите държави. Дори те имат значително по-нисък праг, значителна част от тях. Така че за мен това е изненада. Не знам какво се случи с тази част от закона, да могат да се търсят, да се гледат имущества и на трети лица, прехвърлени към трети лица. Там, като че ли също бе постигната добра ефективност в ограничаването на закона.
Водещ: Да, а да се приемат и сигнали от граждани? Как коментирате тази възможност?
Тихомир Безлов: Действително, в закона имаше някои неща, които си заслужават да се дискутират, и които са проблемни. Но според мен много неща бяха ефективно задраскани и изчезнаха, говоря от първоначалния вариант. Така че нали отново ми се струва, че много бе направено този закон да не свърши почти нищо. Между другото, убеден съм, така чисто емпирично, знаейки стари дела, знаейки различни разследвания, които сега текат срещу организирани престъпни групи, че при това, което се констатира в момента като доход, като собственост на тези престъпни групи, на практика, ще се окаже, че този закон няма да има срещу кого да се приложи, с този 250-хиляден праг. И понеже говорехме за миналото - хората все по-малко ги интересува миналото, виждат в крайна сметка, че са на губещата страна. Донякъде са се примирили в това отношение. Така наречените ни елити са прави да се надяват, че преходът е свършил. Но да оставим прехода, а да погледнем моментната ситуация. Преди един месец Центърът за изследване на демокрацията представи едно изследване за размера на криминалната ни икономика, организираната криминална икономика. Ако си спомняте тогава числото, което бяхме получили беше около 3.5 млрд. И то е при отсъствието на някои от пазарите. Това число го получихме при съвместна работа с НАП, агенция „Митници” и ГДБОП, чужди експерти от най-добрите специализирани полицейски служби в английската, холандската, белгийската служба, шведските митници, германската криминална полиция „Баден-Вюртемберг”. Действително, бих казал, едни от най-добрите европейски специализирани полицейски служби. Хората работеха с факти, ние работехме с факти. Сравнението ни шокира. Една такава малка икономика като в България и тази тези 3.5 млрд., към които трябва да добавим около 20 млрд. още, които наричаме „сива” икономика. Тоест това са годишни обороти, върху които не са платени данъци.
Водещ: Впечатляваща сума.
Тихомир Безлов: Ако добавим тези пари към годишния национален продукт, излиза че в България има около 100 млрд., да ги наречем национален продукт. И от тях между една трета и една четврът практически са скрити. Сериозен процент от тях е свързан с криминална дейност.
Водещ: И благодарение на този закон биха могли да излязат на светло.
Тихомир Безлов: Да. Би могло, не просто да излезе на светло, а да се ликвидира част от тази икономическа власт, защото тези черни пари, да ги наречем, в крайна сметка влизат в бялата икономика и постигат власт в нормалната икономика. Така че точно такъв закон, който има някакъв шанс да промени нещата, предизвиква огромна съпротива. Аз съм действително впечатлен, в последните седмици, каква активност успя да събере този закон, каквато никой друг закон не е събирал.
 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 3888