Задава се кредитен туризъм

Кредитен туризъм и концентрация на банките в дългосрочен план е прогнозата на доц. д-р Григор Сарийски от ИИИ при БАН. Според него с последните промени в Закона за потребителския кредит все повече хора ще предпочетат да сменят банката, от която да използват кредитен ресурс, защото вече ще могат да погасят задълженията си без такса или глоба. Ще продължи и процесът на сливане на банки, тъй като големият дял от печалби е концентриран в няколко институции – 3 банки държат четири пети от нея, докато при останалите рентабилността е основен проблем.
Може да се очаква, че през 2014 г. ще настъпи известно съживяване на кредитирането, подобряване на качеството на кредитите и активиране на процесите по сливане и придобиване на банки. Процесите в банковата система трудно могат да бъдат управлявани, тъй като България не може да провежда самостоятелна парична политика и централната банка разполага с ограничени възможности за въздействие върху системата. Това, което може да се направи е поддържането на справедлив баланс между финансовите посредници и техните клиенти. Новият Закон прави стъпка в тази посока, но все още е ранода се каже дали така зададеният баланс е справедлив и устойчив, тъй като Законът премахва бариерите за предсрочно прекратяване на договорите.

За неравенствата в достъпа до банково кредитиране на фирмите говориха главните асистенти от Института Ивайло Янков и Борис Гюров при представянето на Годишния доклад 2014 Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания". Основният им извод е, че финансовата задлъжнялост на фирмите в страната се превръща все повече в бреме за икономическото развитие и бизнеса.

Изследването на динамиката в кредитирането и на неравенствата в достъпа до банков ресурс водят до следните изводи:
- Намаляват темповете на кредитиране;
- Промяна на структурата на отпусканите кредити;
- Несъразмерност на отпусканите кредити, произтичащи от профила на фирмите и от пазарния сегмент, в които оперират;
- Затруднен достъп до кредитирането поради забавяне възстановяването на ДДС в срок;
- Непропорционално участие в европейски програми.

Икономистите от БАН препоръчват:

- Усъвършенстване на политиките на капиталовия пазар за по-голяма гъвкавост на трансферите;
- Законодателни промени за въвеждане на единен стандарт за кредитните договори без наличие на скрити клаузи и ясно обявяване на годишния процент на разходите по обслужване на кредита;
- Превантивни политики, целящи намаляване на рисковете в банковата система;
- Въвеждане по отношение на бъдещите обезпечения с ДМА на правилото за цялостно удовлетворение със стойността на залога, както и правило за обезпечение не по-голямо от 200% от размера на кредита;
- Политики за повишаване на контрола над търговските банки, подписали договор с Националния гаранционен фонд.

Кредитна задлъжнялост на населението

Изследването на кредитното задлъжняване на населението показва проблемите, които този сравнително нов феномен поставя пред домакинствата и банковата система. Те са:

- Висок дял на необслужвани задължения;
- Негативни ефекти върху домакинските бюджети;
- Несъбираеми вземания за банките кредитори;
- Застой в кредитирането.

Причините за появата на тези проблеми са ниската изходна база в развитието на този вид финансови услуги, отсъствие на цялостна правна регулация, ниска финансова култура нва потребителите да ползват и обслужват банкови заеми, лошо управление на риска от страна на банките при този вид финансиране. Изследването на причините за нарастващата задлъжнялост на населението и формите на нейното проявление показват, че към вече приетите промени в тази област са необходими още действия за разработване и приемане на закон за фалита на физическите лица, създаване на кредитен омбудсман, действия за повишаване на финансовата култура на населението.