АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Инспекции, глоби, ценови таван за редица хранителни стоки, мобилно приложение и денонощна гореща линия са сред мерките, които са позволили на Хърватия да се справи със спекулативното покачване на цените след влизането на страната в еврозоната през 2023 година, сочи анализ на Фискалния съвет на България.


1,8 млн. души или около 30% от населението на България, попадат в групата на енергийно бедни домакинства, които нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди.


Кредитите са предназначени за подпомагане на инициативи, допринасящи за създаване на работни места, от развитие на нови технологии до подобряване на социалното включване и опазване на околната среда, обясняват от ББР.


Тези средства са предназначени за осигуряване на специализирано оборудване и за системи за видеонаблюдение във връзка с предстоящата обмяна на каса в пощенски станции на банкноти и монети от левове в евро.


Половината от 16- до 21-годишните подкрепят „цифров вечерен час“, а близо 70% се чувстват по-зле след използване на социалните медии.


"Спирането на доставките на газ ще доведе до нестабилност. Нашите нефтохимически заводи са проектирани да използват руски петрол и спирането му може да доведе до технологични проблеми", е казал още по време на срещата Фицо, който присъства на парада за Деня на победата във Втората световна война на Червения площад.


Европейският парламент твърдо се противопоставя на предложението на ЕК за единен фонд, който би могъл да застраши бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Вместо това ЕП призовава за засилен селскостопански бюджет, съобщи най-голямата европейска земеделска организация - "Копа-Коджека" (Copa-Cogeca).


Процесът на присъединяване на Турция към ЕС не може да бъде възобновен при днешните обстоятелства, въпреки демократичните и проевропейските стремежи на голяма част от турското общество. Това се посочва в доклад, приет от евродепутатите в комисията на ЕП по външни работи с 48 гласа "за", трима "против" и 23 въздържали се.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното обществено осигуряване е 109 613, като около 40 000 от тях са получили пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 година пенсии те са 40,9%, а през 2023 г. той е бил 34,9 на сто.