ЕЦБ спира програмата за изкупуване на активи

Програмата за изкупуване на активи на Европейската централна банка /ЕЦБ/ ще бъде спряна в края на декември. Това е решено на заседанието на управителния съвет, което се провежда в Рига. От септември до декември ще се изкупуват активи за 15 млрд. евро месечно, докато сега всеки месец в икономиките на страните от еврозоната се наливат по 30 млрд. евро. 

Прогнозата за растеж на икономиката на страните от еврозоната е намалена до 2,1 на сто:

"Рискът пред осъществяването на растежа, заложен в прогнозите ни остава балансиран, въпреки че несигурността от някои глобални фактори и политиката на протекционизъм става все по-видима", каза гуверньорът Марио Драги, който бе категоричен в позитивния ефект от програмата за изкупуване на дълг. 

Инфлацията е движена основно от цените на горивата и храните. Помолен за коментар на доскорошните дискусии в Италия за излизане от еврозоната, Драги отговори: 

"Еврото се подкрепя от хората. Това е валутата на 340 милиона души и тя се радва на подкрепата на 74 % от гражданите на страните от еврозоната. Още държави искат да се присъединят към еврото днес. Еврото е необратимо, защото хората го искат и никой няма полза от това да подлага на съмнение съществуването му."

Европейската централна банка повиши своите инфлационни очаквания за тази и за следващата година, но в същото време понижи прогнозите си за икономическия растеж на еврозоната през 2018-а година, заяви президентът на банката Марио Драги по времена редовната пресконференция, последвала днешното заседание на ЕЦБ.

Според осъвременените прогнози на ЕЦБ, инфлация в еврозоната се очаква да нарасне през настоящата и през следващата година с 1,7% при предишна оценка на централната банка за доста по-ниска инфлация от 1,4 на сто. Банката продължава да залага на стабилизация на инфлация на ниво от 1,7% през 2020-а година (без промяна спрямо предишната прогноза). Трябва да се има предвид, че макар и завишени, инфлационните прогнози остават под средносрочното целевото инфлационно ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто.

Тъй като цените на петрола нараснаха с повече от 60% спрямо миналата година, а еврото отстъпи от неговите неотдавнашни върхове спрямо долара, импортната инфлация в еврозоната започна да набира скорост, което започна да се отразява, макар и бавно, на потребителските цени и това в крайна сметка би трябвало да доведе до по-силно от досега очакваното повишение на инфлацията в региона на единната валута.

В същото време обаче притесненията около провежданата от САЩ протекционистка политика, по-слабото представяне на европейската икономика в началото на годината и опасенията около бъдещата политика, провеждана от новото италианско правителство, принудиха ЕЦБ да намали своите прогнозите си за растежа на БВП на еврозоната през настоящата година. ЕЦБ вече очаква нарастване на БВП в региона на единната валута с 2,1% през 2018-а (под предходна прогноза за експанзия от 2,4%), но продължава да очаква икономически растеж от 1,9% през 2019-а и от 1,7% през 2020-а година.

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги отказа да даде повече подробности относно графика на постепенна отмяна на програмата за покупки на еврооблигации и времето за първо повишение на лихвените ставки. "На днешното заседание не сме обсъждали кога да повишим лихвите", посочи той.

Според него икономиката на еврозоната е достатъчно силна, за да преодолее нарастващите рискове.

"Днешните решения на ЕЦБ бяха взети при наличието на силна икономика, но и при нарастваща несигурност", допълни той, очертавайки политически пейзаж, характеризиращ се с повишаване на търговското напрежение между САЩ, Европа и Китай.

Шефът на централната банка потвърди, че планираното за края на годината приключване на програмата за покупки на еврооблигации ще зависи от "постъпващите икономически данни" и че ЕЦБ очаква лихвените ставки да останат в текущите рекордни ниски нива "толкова време, колкото е необходимо", за да остане в сила тенденцията на устойчиво повишение на инфлацията към средносрочното целево ниво от малко под 2 на сто. Драги отново отбеляза, че Управителният съвет "остава в готовност" да коригира инструментите на паричната политика, ако това е необходимо.