АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
За 40% от анкетираните в Хърватия това означава създаване на най-добрите житейски спомени, за 44% придобиване на нов поглед към света, а за 41% обогатяване на живота чрез споделяне с другите.
По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
В сравнение с декември 2023 г. средната нетна месечна заплата през януари 2024 г. е нараснала с 4 процента в номинално изражение и с 4,4 процента в реално изражение.
Министърът на вътрешните работи Давор Божинович представи новия Закон за чужденците и последните данни за разрешенията за работа и пребиваване на чуждестранни работници в Хърватия. Той каза, че през последните два месеца са издадени 43 299 разрешения за работа и пребиваване на чужденци, което е с 46% повече от същия период на миналата година.
Възможностите за подобряване на бизнес сътрудничеството, търговията и икономическите отношения между Италия и отделните балкански държави, включително Албания, Босна и Херцеговина, България, Кипър, Хърватия, Гърция и Република Северна Македония бяха обсъдени на двудневен форум "Italian Balkan Trade Summit",
Управителят на Хърватската народна банка коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.
Най-много са те за 2022 г. са регистрирани в Румъния (25,4 на сто), България (18,6 на сто) и Гърция (14,9 на сто). Под 3 на сто от младежите в 12 страни от ЕС: Словения, Австрия, Люксембург, Хърватия, Полша, Чехия, Нидерландия, Естония, Малта, Кипър, Финландия и Швеция.
Броят на говедата, свинете, овцете, козите и птиците в Хърватия е намалял през 2023 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на предварителните данни на Националния статистически институт. Спрямо окончателните данни за 2022 г. броят на едрия рогат добитък в Хърватия е спаднал с 1,7% до 415 000 глави.
Общият бюджет на проекта е близо 6 млн. лева, а продължителността му е 36 месеца. В него участват 20 партньорски организации от Гърция, България, Румъния, Италия, Хърватия, Албания, Франция, Турция и Украйна.