АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Инспекции, глоби, ценови таван за редица хранителни стоки, мобилно приложение и денонощна гореща линия са сред мерките, които са позволили на Хърватия да се справи със спекулативното покачване на цените след влизането на страната в еврозоната през 2023 година, сочи анализ на Фискалния съвет на България.


Липсата на владеене на хърватски език и на мотивация за изучаването му, пречка за по-лесната интеграция в обществото, заедно с дискриминацията от местното население са сред най-големите предизвикателства, пред които са изправени работниците в Хърватия от далечни азиатски страни, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на проучване.


Задължението важи за всички търговци, регистрирани за търговия на дребно в Хърватия, включително тези, които продават онлайн или на пазари - с изключение на семейните ферми, продаващи свои собствени продукти.


Влакът е построен в рамките на проекта „Прилагане на зелени технологии в железопътния пътнически транспорт“ на обща стойност 17,1 млн. евро.


Стойността на износа на стоки от Хърватия достигна 6,1 милиарда евро през първите три месеца на годината, което е увеличение от 8,6% в сравнение със същия период на миналата година, а вносът е нараснал със 7,6% до 10,7 милиарда евро.


Около 47,3% от ваканционните пътувания са извършени в страната, като най-популярните федерални провинции за отмора са Щирия (19,7%), Долна Австрия (14,8%) и Залцбург (13,5%). Предпочитаните дестинации в чужбина са били Италия, Германия и Хърватия.


Хърватия отчита увеличение на броя на добитъка и на домашните птици през 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватския статистически институт (DZS) към 1 ноември 2024 г. През миналата година в страната е имало 422 000 глави едър рогат добитък, което е с 1,7% повече спрямо предишната година, когато са били 415 000.


Продължилата месеци тенденция на забавяне на инфлацията беше прекъсната през октомври 2024 г., когато цените нараснаха с 2,2% на годишна база, последва повишение с 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4,0% през януари 2025 г.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


По-ниски от 1000 евро са МРЗ в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).