ЕС - залози & страхове

В Дома на Европа в София се проведе дискусия под наслов „60 години след Рим: Да изградим заедно европейската демокрация“, организирана от Европейското движение и Съюзът на европейските федералисти, съвместно с Информационното бюро на ЕП в България. Дискусията имаше за цел да отбележи шейсетата годишнина от подписването на Римските договори и да допринесе към дебата за бъдещето на Европа.

Вицепрезидентът Илияна Йотова, която доскоро беше евродепутат, призна, че има пропаст между европейските институции и гражданите, но този въпрос никога не е бил обект на сериозни политики, както на европейско, така и на национално ниво. По думите й, ключов е въпросът за сигурността.

"Най-тежкият проблем, който вълнува европейските граждани, е сигурността - в социално-икономически, във финансов план, за оцеляване, сигурност за борбата с бедността, както и тежката криза, свързана с миграционните потоци. Хората се страхуват от неконтролируемата миграция. Не мога да дам положителна оценка за европейските политики в тази област. Добри идеи, сравнително бързо решени в европейските институции, но за съжаление не дадоха тези очаквани резултати, които бяха необходими - като се започне от така и непроработилата политика за квотното разпределение на пристигащите в Европа бежанци и мигранти и се стигне до споразумението с Турция", коментира Йотова. Нуждаем се от цялостна нова политика в областта на миграцията и убежищата, допълни тя.

Вицепрезидентът коментира още, че през последните 10 години като че темата за развитието на ЕС е отстъпила. Няма я в европейските документи, в националните дискусии на държавите членки. Според нея обяснението е, че няколко много тежки последователни кризи са довели до това европейските институции, държавите членки и гражданите да се занимават с решаването на неотложни проблеми и се е загубила общата визия и общата перспектива къде е Европа днес и къде трябва да стигне.

Тя засегна също темата за пропастта между европейските институции и гражданите и посочи, че до този момент по отношение на комуникацията институции-граждани не е направено почти нищо.

"Днес Европа е залята от огромни вълни на ксенофобия, популизъм, краен екстремизъм, каза още вицепрезидентът. Тя посочи, че случилото се в Холандия е успокояващо, но припомни, че предстоят избори във Франция и Германия. Ответната реакция на тази ксенофобия и популизъм като че я няма и тук се нуждаем от бърз отговор и солидарна реакция", коментира Илияна Йотова.

Според евродепутата Ева Майдел (ЕНП) нейното и по-младите поколения не разбират Европа и това е един от основните проблеми пред Евросъюза.

Колегата й Светослав Малинов (ЕНП) очерта два проблема пред бъдещето на ЕС – недоверие в Съюза и демократичен дефицит. Малинов припомни, че ЕС е проект на елити, а не демократичен процес и в това е неговото най-голямо достойнство. Европейският проект е създаден върху руини и в условия на тежки национални конфронтации. ЕС не може да бъде толкова демократичен, колкото е една средно демократична държава, изтъкна евродепутатът и посъветва да не се влиза в капана на европейски дефицит. Няма европейски демос, каза той.

България влиза с 50-годишно закъснение в Евросъюза, въпреки това има пълен обем права. Разликата е в скоростта и ние трябва да работим за вътрешни реформи, които да ни доближат до водещите скорости, заяви Светослав Малинов.

В Бялата книга не се говори за различни скорости – това бе една интерпретация и въпрос на превод. Там става дума за това какво искат и какво могат отделните държави, заяви бившият евродепутат и бивш вицепремиер и министър на външните работи на България Ивайло Калфин. Все пак дискусията около Бялата книга върна дебата за бъдещето на ЕС. Според Калфин трите основни проблема пред нас са свързани с миграцията, еврозоната и сигурността. Неговият съвет е да се готвим за еврото, а не да разчитаме на молби и политически натиск. Ключов показател е конвергенцията, а именно доколко икономиките с единна валута могат да работят заедно. Именно към това трябва да се стремим и да работим в тази насока, каза Ивайло Калфин.

Големият проблем пред еврозоната е липсата на общо законодателство и обща данъчна политика, отбеляза в заключение Владимир Кисьов, председател на Управителния съвет на Европейския институт, бивш главен преговарящ с ЕС.